Започнах все по-силно да треперя, толкова много неща се блъскаха в главата и сърцето ми. Усещах напрежението някъде вътре в мен и онзи ключ в главата ми да трепти, готов да се поддаде на вълната от бяс, ярост, самосъжаление и омраза. Стиснах очи и поех дълбоко въздух, опитвайки се да попреча това да се случи.
Отворих очи и погледнах към Мърфи. За бога, искаше ми се да говоря с нея. Имах нужда от приятел. От някого, който да ме изслуша и да ме успокои, че всичко ще бъде наред, независимо дали е вярно, или не. Имах нужда от някого, пред когото да се разтоваря и който да ме спаси от пълно рухване.
Тя ме наблюдаваше с ледени, гневни очи.
— Карин — прошепнах аз.
Измъкна от джоба си късче смачкана хартия. Разгъна я и ми я показа и аз видях красивия почерк на Ким Дилейни и схемата на призоваващата окръжност, която ми бе показала в кръчмата на Маканали. Схемата, за която бях отказал да говоря. Бях я смачкал и захвърлил на пода, откъдето Мърфи я беше прибрала разсеяно само за да махне боклука от краката на хората.
И тогава разбрах защо имаше толкова много гняв в очите и. Загледах се в схемата.
— Карин! — започнах отново аз. — В името на небето, трябва да ме изслушаш.
Поех листчето от ръката и с треперещи пръсти.
— Хари — каза тя спокойно. — Лъжливо копеле.
И едновременно с това толкова здраво ме прасна в корема с юмрук, че се превих на две. Това направи главата ми съвсем достъпна и нейният десен удар в челюстта ме просна на пода като размекнати макарони, а от очите ми изхвърчаха искри.
Едва усетих как тя прибра листчето. След това изви болезнено ръцете ми зад гърба и щракна белезниците около китките.
— Ти обеща — бясно изрева тя. — Ти обеща. Никакви тайни. И ме лъга през цялото време. През цялото време ме премяташе като глупачка. По дяволите, Дрезден, ти си замесен в това и хора загиват.
— Мърф — промърморих аз. — Чакай.
Тя ме сграбчи за косата, изви главата ми назад и отново ме удари по челюстта, а гневът и удвояваше силата.
— Стига приказки. Стига лъжи! — я чух да казва, докато ме накара да се изправя на крака и ме подпря на стената, претърсвайки ме за оръжие. — Няма да има повече хора, разфасовани като в месарница. Имаш право да не отговаряш. Всичко, което кажеш, ще бъде използвано срещу теб в съда.
Взе ми стрелящата пръчка. Свали ми защитната гривна. Енергийния пръстен. Дори късчето тебешир. Гласът и звучеше твърдо, студено и професионално, докато ме запознаваше с правата ми.
Затворих очи и се опрях на каменната стена. След главата ми това беше най-мекото нещо в стаята. Не се опитах да се боря или да обяснявам.
Какъв смисъл имаше?
Глава 13
Да се ходи по стълби с вързани на гърба ръце, е много по-трудно, отколкото можете да си представите. Ръцете са необходими за поддържане на равновесие, независимо дали го съзнавате, или не. Със здраво стегнатите на гърба ръце Мърфи ме поведе нагоре по тесните стълби за прислугата, а след като тръгнахме надолу по стъпалата пред дома на Макфин към група зяпащи към нас полицаи, равновесието ми напълно се обърка.
Когато слязохме долу, чух препиращи се гласове.
— Няма ли да ми се махнете от главата? — каза Кармайкъл. — Върша си работата. Шефът каза никой да не влиза и затова няма да ви пусна. Трябва ли да го кажа още по-ясно?
Погледнах нататък и видях Дентън да се извисява над Кармайкъл с пулсиращите си вени на челото, а тримата му помощници се бяха разгънали като ветрило зад него.
— Възпрепятствате един законно упълномощен служител да си изпълнява задълженията — чух думите на Дентън. — Махнете се от пътя ми, детектив Кармайкъл. Или искате да попаднете в списъка на Вътрешната комисия заедно с вашия шеф?
— Всичко е наред, Рон — каза Мърфи. — Аз си свърших работата тук.
Кармайкъл погледна към мен, опули се и устата му зяпна. Дентън и неговите хора също ме погледнаха. Забелязах гримасата на изненада, която изкриви за миг лицето му, след което то отново стана непроницаемо. Роджър, червенокосото момче, което работеше за него, ме гледаше втренчено с отворена уста. Бен, жената, която бе нападнала Мърфи, ме наблюдаваше отегчено, а дебелият Уилсън изпусна едно доволно ръмжене.
— Лейтенант — каза Кармайкъл, — сигурна ли си за това?
— Предната вечер разговаряше оживено с жертвата. Мога да го свържа поне с един от обитателите на дома, а също и с някои… декорации тук. Арестувам го за възпрепятстване на правосъдието и за заговор за извършване на убийство. Вкарай го в колата, Кармайкъл, и ела веднага горе.