— Къде е Макфин? Защо е убил партньора на Марконе и неговия телохранител? И той ли ги е убил въобще?
— Ще тръгнеш ли оттук? — започна Тера.
— Какви сте вие? Защо и двамата объркахте първата окръжност, онази в мазето? Откъде познавахте Ким Дилейни?
Тера Уест изръмжа и ме задърпа за тениската.
— Тръгваш оттук веднага — каза тя, гледайки ме право в очите.
— Защо? — изръмжах аз и за първи път не отвърнах поглед.
Гледах право в блестящите и кехлибарени очи и се подготвях за удара, който щях да получа, когато надникна в нейната душа, а тя в моята.
Не се случи нищо.
Само това беше достатъчно, за да зяпна от учудване. Продължих да се взирам, а тя дори не мигна, не се обърна настрани — и не направи опит да надникне в мен. Потреперих. Какво става тук? Защо не започва? Имаше само два вида хора, в чиито очи можех да надникна за повече от секунда-две — тези, чиито души вече бях виждал, и другите, които принадлежаха към нечовешките създания от Небивалото.
Досега не бях надниквал в душата на Тера Уест. Не бих могъл да го забравя. Преживяването не е нещо, което се забравя. Остава само другият вариант.
Която и да е, каквато и да е, Тера Уест не беше човешко същество.
— Тръгваме веднага — изръмжа тя.
Обладан от внезапно кисело упорство, възразих:
— Защо пък и аз?
— Защото се обадих в полицията и им казах, че си тук, че се държиш странно и си опасен и въоръжен. Като се имат предвид скорошните убийства, полицаите ще се почувстват застрашени. И много е вероятно да те застрелят, за да не поемат излишни рискове.
Тя рязко пусна тениската ми и излезе от стаята.
Поседях на леглото още пет секунди. След което станах и се помъкнах след нея, но не преди да грабна шлифера си, захвърлен на един стол. Имаше дупки по левия ръкав и на гърба, беше пропит със съсирена кръв, но тя не си личеше много на фона на черния брезент. Малко гадно, но си беше мой. Ботушите и чорапите, с които бях снощи, бяха до него и аз ги обух.
Навън следобедът преваляше. Улиците и пътищата скоро щяха да се изпълнят с коли и хора, които се прибират от работа. Тера беше наела една разнебитена стара кола — вероятно от някоя малка фирма, а не от големите вериги, което беше умно от нейна страна. Това ще проточи нещата, докато полицаите методично проверят една след друга фирмите в търсене на някого, който да отговаря на нейното описание, защото те винаги започват от по-едрите представители на бранша.
Огледах я, докато се качваше в колата. Беше висока и стройна и притежаваше някаква остра красота. Очите и шареха непрекъснато — не заблудено и нервно, а със студената прецизност на човек, който иска да знае винаги какво става около него. Ръцете и бяха здрави, с дълги пръсти. Белегът на главата и, който бях направил със стрелящата пръчка миналата нощ (не, преди две нощи, защото едната бях проспал в хотела), вероятно беше ужасно болезнен, но едва ли го забелязваше.
Тя подкара по улиците към източно Чикаго, едно от по-далечните предградия на града, край южния бряг на езерото Мичиган, и накрая влезе в една пуста алея, край която имаше табелка с надпис ПАРК «ВЪЛЧЕТО ЕЗЕРО».
Тера Уест ме притесняваше. Появи се изневиделица и наистина ме измъкна от полицейската кола, но какви бяха истинските и намерения? Наистина ли се опитва да предпази годеника си от семейното проклятие? Или двамата искат заедно да ме обезвредят, като някой, който може да изгради магическата окръжност около Макфин и да го задържи? В това имаше логика, защото след смъртта на Ким Дилейни те дойдоха право при мен.
От друга страна, тази теория не пасваше на много факти. Ако Макфин наистина е върколак, трябва да озверява само по време на пълнолуние. Поне пет-шест души бяха убити по времето, когато луната не е била още съвсем пълна или вече е преминавала към последна четвърт.
Освен това Тера Уест не беше върколак. Върколаците са човешки същества, които се превръщат във вълци с помощта на магия. А тя беше надникнала в очите ми и не беше привлечена от душата ми. Следователно тя не беше човешко същество.
Възможно ли е да е същество от Небивалото, което мени формата си? Партньор на Макфин в престъпленията му, който извършва убийства през останалите нощи, за да го прикрие? Някакво създание, което аз не познавам? Истината е, че знанията ми за паранормалното се коренят главно в западноевропейските представи. Би трябвало да съм чел повече за вярванията на индианците, за южноамериканските привидения и духове, за африканските легенди, за източноазиатския фолклор — но вече беше късно за това. Ако Тера Уест беше чудовище, което иска да ме убие, тя отдавна щеше да го направи — и със сигурност нямаше да превързва раните ми и да се грижи за моята хигиена.