Всичко това поставяше въпроса: Какво иска тя всъщност?
А след този въпрос възникваха и още много други. Кои бяха младежите, които видях заедно с нея първата вечер? Какво прави тя с тях? Създала ли е някакъв култ и има ли последователи, както понякога правят вампирите? Или е нещо съвсем различно?
Тера вкара колата в някаква чакълеста алея, измина по нея няколкостотин метра и спря на тревата.
— Да слизаме — каза тя. — Той трябва да е някъде тук.
Най-сетне друсането с колата приключи, а слънцето беше все още над хоризонта и изгревът на луната щеше да настъпи поне час след залез-слънце. Пренебрегнах болката и излязох от колата, за да я последвам навътре в гората. Под старите дъбове и явори беше по-тъмно и съвсем тихо. Чуваха се птичи песни, но те идваха отдалече, защото очевидно се радваха на последните слънчеви лъчи, огряващи върховете на клоните. Вятърът подухваше през дърветата и изпращаше надолу танцуващи листа от всички цветове — златисти, оранжеви, червеникави, които се трупаха върху дебелия скърцащ килим под краката ни. Стъпките ни бяха шумни и докато се придвижвахме по листата, хладният вятър ме подсети колко умно бях направил, че бях наметнал раменете си с шлифера.
Следях обичайно спокойната Тера. Сега се движеше преднамерено рязко, забивайки крака на всяка крачка, като че ли нарочно се опитваше да вдига шум. Веднъж или дваж тя направи крачка встрани и прекърши клонче с рязко и сухо щракане. Бях прекалено уморен и наранен, за да полагам подобни усилия. Само с ходенето си вдигах повече шум от нея. Кой казва, че не ме бива за нищо?
Не бяхме изминали повече от стотина метра, когато Тера се напрегна, приведе се и огледа внимателно околността. Чу се само едно свистене и една свита фиданка рязко се изправи, хвана в примка глезените на Тера и я повлече по покритата с камъни и листа почва, а тя само успя да извика от изненада.
Примигнах към нея, когато изпод листата се надигна някакъв силует, изникна от нищото, както в театралните постановки призракът на бащата на Хамлет се появява от дъното на сцената. Но вместо да оплаква съдбата си или да ме моли да отмъстя за него, той ме удари по челюстта (на същото място, където вече носех червен белег) и ме запрати зашеметен на земята.
Паднах лошо, но на здравото си рамо и докато се опитвах да се претърколя настрани, някакъв бос крак ме ритна по главата. Хванах го и го усуках с повече отчаяние, отколкото сила, и собственикът на крака падна до мен. Но вместо това да го забави, той се подпря с ръце на земята, също както прави Мърфи, когато тренира падане. Претърколи се настрани и докато аз се опитвах да се изправя на ръце и колене, той плъзна яката си ръка пред гърлото ми и притисна гръкляна ми с другата ръка отзад.
— Хванах те, хванах те — ръмжеше моят нападател.
Борех се с него, но той беше по-едър и по-силен от мен. Прикова ме под себе си и очевидно по него не бяха стреляли и удряли, както по мен през последните петнайсет часа.
Нямах никакъв шанс.
Глава 15
И ето че насред гората някакъв полугол луд кресльо се опитваше да ме удуши, а наблизо висеше, закачена на въже, една върколачка. Огнестрелната рана ме болеше ужасно, а челюстта, която моята приятелка от полицията беше ударила, тъпо пулсираше. Имал съм и по-лоши дни. Това е предимството да си магьосник. Винаги можеш да си кажеш съвсем честно, че нещата могат да бъдат и по-зле.
Престанах да се съпротивлявам на човека, който ме душеше. Вместо това хванах китката му и се приготвих да извърша нещо съвсем безумно.
Магията е един вид енергия. Тя придобива форма под действието на човешките мисли, емоции или въображение. Мислите определят формата — а думите помагат да се дефинират мислите. Затова магьосниците използват думи, за да произнесат своите заклинания. Думите осигуряват известна предпазна изолация, докато енергията на магията кипи в мозъка на този, който произнася заклинанието. Ако използвате думи, с които сте свикнали или са много близки до вашите мисли, но ви е трудно да ги разграничите, тогава изолацията е много тънка. Затова повечето магьосници използват думи от древни езици, които не познават много добре, или просто създават безсмислени думи и им придават определено значение, за да постигнат желания ефект. По този начин мозъкът на магьосника получава допълнителна защита срещу магическите енергии, които бушуват в него.
Естествено, можете да правите магия без помощта на думите. Ако не се страхувате, че малко ще ви заболи.