Бях дал един час на Макфин, но той не се появи. Нито някой друг.
Скоро почувствах безпокойство. Възможно ли е да са заловили и Макфин, и Тера Уест? Полицаите на Мърфи не са кой знае какви, но знаех, че са упорити и хитри. Това беше напълно възможно.
Затършувах из джобовете на шлифера си и открих достатъчно монети за едно обаждане, след което се довлякох с мъка до телефона.
— Редакцията на «Аркейн», госпожица Родригес на телефона — каза Сюзан, когато вдигна телефона.
Гласът и звучеше уморено и напрегнато.
— Здравей, Сюзан — казах аз.
Рамото ме прободе, скръцнах зъби и се увих по-плътно в полите на шлифера. Вечерта настъпваше със студен вятър и сиви облаци и анцугът и тениската, които Тера Уест ми беше дала, не бяха достатъчни да ме предпазят от студа.
— Хари? — възкликна тя учудено. — За бога, къде си? Полицията те търси. Обаждаха се и тук. Заради някакво убийство.
— Недоразумение — казах аз и се подпрях на стената.
Болката ставаше все по-силна заради просмукващия се хлад и аз започвах да треперя.
— Звучиш ужасно — каза Сюзан. — Наред ли е всичко?
— Можеш ли да ми помогнеш?
На другия край настъпи кратка пауза.
— Не знам, Хари. Не знам какво става. Не искам да си имам неприятности.
— Мога да ти обясня всичко — предложих аз, борейки се да произнасям думите ясно, въпреки болката. — Но това е дълга история.
Подчертах леко последната дума. Понякога се плаша колко е лесно да накараш хората да направят това, което искаш от тях, ако ги познаваш достатъчно добре.
— История, а? — каза Сюзан.
Долових внезапно възникналия интерес в гласа и.
— Да. Убийства, насилие, кръв, чудовища. Ще ти разкажа всичко, ако дойдеш да ме вземеш.
— Копеле такова — пое въздух тя, но усетих, че се смее. — При всяко положение щях да дойда.
— Знам, че е така — казах аз, но усетих, че и моите устни се усмихват.
Дадох и адреса на бензиностанцията, като се надявах федералните да не са имали време да сложат бръмбар в телефона на Сюзан.
— Дай ми половин час — каза Сюзан. — Може би малко повече, ако има задръствания.
Хвърлих един поглед към небето, което бързо потъмняваше както от свечеряването, така и от струпването на тежки, тъмни облаци.
— Времето е решаващо. Побързай, ако можеш.
— Ти се пази, Хари — каза тя тревожно.
След което затвори телефона.
Направих същото и се облегнах на стената. Неприятно ми беше, че въвличам Сюзан в тази история. Чувствах се някак си принизен. Слабак. Това си беше моят вечен рицарски проблем. Не ми се искаше едно момиче да идва да ме спасява и да ме защитава. Не беше редно. Освен това не исках да излагам и нея на опасности. Аз бях заподозрян за убийство и полицията ме търсеше. Тя може да има неприятности заради прикриване или съучастничество.
От друга страна, нямах никакъв избор. Нямах пари за такси, дори ако успея да намеря такова в този далечен край на града. Нямах кола. Не бях дори в състояние да ходя. Моите контакти — Макфин и Тера Уест — бяха изчезнали. Исках някой да ми помогне и Сюзан беше единствената, на която имах доверие. Ако има и някаква история, тя беше готова да слезе в ада, за да се докопа до нея.
Бях се възползвал и преди от това, за да я накарам да ми помогне. Никак не ми харесваше. Искаше ми се да имам по-високо мнение за себе си. Свих глава срещу студа и потреперих, чудейки се дали съм постъпил правилно.
Докато чаках така, облегнат на стената, чух някакво драскане зад ъгъла на бензиностанцията. Напрегнах се и зачаках. Звукът се повтори — три кратки подрасквания. Сигнал.
Внимателно заобиколих зданието, готов да хукна всеки миг. Там се намираше Тера Уест, сгушена зад няколко празни кашона, от които лъхаше на бира и на боклуци. Тя беше гола, а по бронзовото и тяло нямаше нито грам тлъстина. Косата и беше в безпорядък, примесена с листа и клечки. Кехлибарените и очи изглеждаха още по-странни и диви, отколкото обикновено.
Изправи се и се приближи към мен, очевидно безчувствена към студа. Движеше се с някаква особена, неопитомена грация, която ме накара да оценя формите на краката и бедрата и, колкото и да бях пребит, уморен и мрачен.
— Магьоснико — поздрави ме тя. — Дай ми дрехата си.
Изгледах я и смъкнах шлифера от раменете си, въпреки че рамото ми изстена от болка, а цялото ми тяло ми подаваше съвсем други оплаквания, когато студът го захапа през тънките дрехи, които носех под шлифера. Тера го взе, уви се в него и го закопча плътно. Ръкавите му бяха прекалено дълги и полите му се вееха около глезените и, но той скри напълно стройното и здраво тяло. Леко съжалих, че съм я срещнал.