— Но сега вали — протестира Сюзан. — Луната няма да се вижда тази нощ. Това няма ли да попречи на Макфин да се преобрази?
Примигнах при този въпрос и погледнах назад към Тера. Тя наблюдаваше зданията и уличните светлини, които проблясваха край страничния прозорец, и дори не погледна към мен, но поклати отрицателно глава.
— Няма да имаме този късмет — казах аз на Сюзан. — А при тези облаци не мога дори да преценя дали слънцето е залязло и колко време ни остава до пълнолуние.
Сюзан въздъхна бавно.
— Как смяташ да стигнеш до Макфин тогава?
— Имам някои неща в апартамента — казах аз. — Мини покрай него. Да видим дали някой дебне наоколо.
Сюзан зави с колата по моята улица и продължихме бавно под дъжда. Старият пансион стърчеше стоически под проливния дъжд и от капчуците и водостоците му гъргореха струи вода. Уличните лампи светеха със сребърен ореол под дъжда. Малко по-надолу беше паркирана кафява кола, в която можах да видя две смътни сенки, когато Сюзан премина покрай нея.
— Това са те — казах аз. — Познах един от тях, той е от отдела на Мърфи.
Сюзан пое отново дъх, зави зад ъгъла и спря на улицата.
— Има ли начин да се промъкнеш в къщата? Заден вход?
Поклатих глава.
— Не. Има само един вход и оттук се виждат прозорците. Трябва ми само полицаите да не гледат натам за няколко минути.
— Имаме нужда от нещо, което да им отвлече вниманието — каза Тера. — Аз ще свърша тази работа.
Погледнах я през рамо.
— Не искам никакво насилие.
Тера изви глава на една страна, без да променя изражението си.
— Добре — каза тя. — Заради Макфин ще направя както искаш. Отвори вратата.
Погледнах за миг в бездънните и очи, търсейки някакви признаци на измама или предателство. Ами ако Тера е убиецът? Тя е знаела за Макфин и е способна да се преобразява по един или друг начин. Може да е извършила убийствата от миналия месец и това преди две нощи. Но ако е така, защо толкова явно се жертва, за да можем да избягаме с Макфин? Защо дойде да ме намери?
Така ли иначе, Макфин е заловен. И това, което тя ми каза при бензиностанцията, може да има за цел да ме накара да се откажа от опитите да му помогна — ако се погледне от тази гледна точка. Дали пък не иска да се погрижи за двама ни с Макфин, като ни хвърли в ръцете на човешката правосъдна система?
От болка и умора ми се виеше свят. «Ти си параноик, Хари», казах си аз. Трябва все пак да имаш доверие на някого — иначе Макфин ще побеснее и Мърфи и още много други добри хора ще загинат довечера. Нямаш голям избор.
Отворих вратата и двамата излязохме от колата.
— Какво ще правиш сега? — попитах Тера.
Вместо отговор жената с кехлибарени очи съблече шлифера и ми го върна обратно, оставайки гола и прекрасна под дъжда.
— Харесва ли ти моето тяло? — попита тя.
— Внимавай какво ще отговориш, момче — изръмжа Сюзан от колата.
Изкашлях се и погледнах към Сюзан, отвръщайки поглед от другата жена.
— Да, Тера, това ще им подейства, предполагам.
— Изчакай двайсет бавни вдишвания — каза тя и в тона и личеше, че се забавлява. — Ще ме вземеш на края на пресечката.
Тя се завъртя на петите си и с грациозни скокове се плъзна в тъмнината между две улични лампи. Намръщих се след нея за миг, след което си облякох шлифера.
— Няма нужда да гледаш толкова строго — каза Сюзан. — Тя ли е човешкото измерение в тази история?
Потреперих и притиснах ранената си ръка до гърдите, преди да се наведа и да срещна погледа на Сюзан.
— Не мисля, че е човешко същество — казах аз.
След това се изправих и се запътих надолу по улицата, забавяйки крачки, така че да не се появя зад ъгъла преди срока, който Тера ми даде. Въпреки това крачех доста бързо, като човек, който се прибира вкъщи под дъжда, пъхнал ръце в джобовете и навел глава да се пази от капките.
Когато пресякох улицата към моя апартамент, хвърлих бегъл поглед към колата.
Полицаите не гледаха към мен. Те зяпаха към конуса от светлина зад тях, в който Тера грациозно се въртеше в стъпките на някакъв плъзгащ се танц, в ритъма на музика, която не можех да чуя. В движенията и имаше първична сила, сурова сексуалност и женственост. Гърбът и се извиваше, докато тя се въртеше вихрено, предлагайки голите си гърди на студения дъжд, а кожата и беше гладка и блестяща от водата.
Препънах се в бордюра от другата страна на улицата и усетих, че бузите ми пламват, докато се спуснах бързо по стълбите към моя апартамент. Отключих вратата и влязох вътре, затваряйки я след себе си. Не запалих никакви свещи, защото познавах къщата и разчитах, че ще мога да се движа навсякъде. Двете отвари в пластмасови шишета стояха на плота, където ги бях оставил. Грабнах найлоновата раница от пода и ги хвърлих в нея. След това влязох в спалнята и взех синия комбинезон с малка червена лента на горното джобче, на която пишеше МАЙК. Монтьорът ми си го беше забравил в багажника на костенурката последния път, когато беше в неговия сервиз. Прибавих една бейзболна шапка, кутия за първа помощ, ролка скоч-лента, няколко тебешира, седем гладки камъчета от една сбирка, която държах в шкафа, бяла тениска и сини джинси и един огромен флакон тиленол[14], затворих раницата и тръгнах обратно. В последния момент грабнах магьосническия си жезъл от ъгъла до вратата.