Нещо профуча край краката ми, движейки се в пълния мрак, и аз едва не излязох от кожата си. Мистър се спря на върха на стълбите, погледна ме с енигматичните си сърдити котешки очи и изчезна в тъмнината. Измърморих нещо тихо, заключих вратата и тръгнах навън, но сърцето ми биеше прекалено бързо, за да се чувствам удобно.
Тера беше застанала на ръце и колене в средата на светлинния сноп зад колата, мократа и коса покриваше лицето, което беше обърнала с полуотворени устни към цивилните полицаи, които бяха излезли от колата си и казваха нещо от разстояние. Гърдите и се издигаха и спускаха, но след като я бях видял в действие, съмнявам се, че това се дължеше на умората от танца. Във всеки случай беше красиво. Полицаите бяха зяпнали в нея.
Стиснах жезъла в ръка заедно с раницата и се запътих пак надолу по улицата. Не трябваше много време, за да стигна до колата на Сюзан и тя веднага подкара около блока без никакъв коментар. Сюзан едва позабави малко, когато Тера изникна между зданията и скочи към колата. Протегнах се, отворих вратата и тя се настани на задната седалка. Хвърлих и част от дрехите, които бях взел, и тя започна да се облича, без да каже нищо.
— Номерът мина — казах аз.
— Естествено, че ще мине — отговори Тера. — Мъжете са луди. Те винаги са готови да зяпат някоя гола жена.
— Права е — каза Сюзан и подкара отново колата. — Ще говорим за това друг път, господинчо. Следваща спирка — Специалният отдел.
Нахлупих по-ниско бейзболната шапка, когато стигнахме пред очуканото старо здание на полицията в центъра, и изпих отварата за сливане. Нямаше кой знае какъв вкус, но я почувствах как трепти и бълбука надолу по целия път от гърлото до стомаха ми.
Изчаках няколко секунди да подейства и прекарах ръка по дръжката на магьосническия жезъл. Въпреки че върхът му беше пъхнат в една кофа с колелца, все още не приличаше много на четка за миене. И макар и да бях облечен в син комбинезон, който ми беше смешно къс, въобще не приличах на чистач.
Точно там трябва да се намеси магията. Ако отварата подейства, трябваше да се слея с фона за всеки случаен наблюдател и да бъда част от обичайната гледка, за да не се наложи да погледне втори път. Докато не ме разгледат по-подробно, отварата ще помогне да премина незабелязано, да стигна до Макфин и да успея да изградя около него задържащата окръжност, за да не му позволи да се разбеснее, когато се преобрази.
Естествено, ако това не стане, ще се наложи да изучавам вътрешността на някоя килия в продължение на години — при условие че преобразеният Макфин не ме е разкъсал преди това.
Опитвах се да не обръщам внимание на болката в рамото и на свиването на стомаха. Бях превързан отново, натъпкан с тиленол и достатъчно освежен, за да не се наложи да изпия и отварата, приготвена специално за тази цел.
Ако бях в състояние да поема в себе си и двете отвари, без да ме обездвижат, щях да изгълтам освежаващата веднага щом можех, но без отварата за сливане нямаше начин да се добера до Макфин. Затова я оставих с надежда, че може да ми потрябва. Не обичам да хабя усилията си напразно.
Чаках нетърпеливо под дъжда и за момент бях сигурен, че нещо съм объркал с отварата и няма да има никакъв ефект от нея.
Точно в този момент тя започна да действа.
Появи се някакво усещане за сивота и осъзнах, че цветовете започват да избледняват пред очите ми. Обзе ме равнодушие и умора, които ме подканяха да седна някъде и да гледам движението около себе си, но в същото време космите по гърба ми настръхнаха от действието на магическата отвара.
Поех дълбок дъх и се изкачих по стълбите, въоръжен с моята кофа и «четка», отворих вратата и влязох вътре. Сенките се размесваха и объркваха по странен начин, всичко ставаше сиво, черно и бяло, и за момент се почувствах, като че ли съм на снимачната площадка на «Казабланка» или «Малтийският сокол».
Едрата стара матрона сержант, която седеше в приемната и разлистваше някакво лъскаво списание, имаше вид на обезцветен портрет. Тя ме погледна за миг и по униформата, бузите и очите и проблеснаха цветове. Погледът и стана незаинтересуван, тя изсумтя и се наведе отново над списанието. Заедно с вниманието и изчезнаха и цветовете от униформата и кожата и. Моето възприятие за нея се променяше в зависимост от това, дали тя ми обръща внимание, или не.