Усетих, че лицето ми се изкривява в победоносна усмивка. Отварата действаше и аз бях проникнал вътре. Едва потиснах желанието си да изпълня няколко танцови стъпки. Понякога от възможността да използваш магия ти става толкова готино. За момент даже престанах да усещам болката заради удоволствието от тези специални ефекти. Да не забравя да разкажа на Боб колко добре подейства отварата.
Продължих край сержанта, свел поглед надолу — още един чистач пристигнал да почисти полицейското управление след края на работния ден. Взех си кофата и моята «четка» и се изкачих по стълбите, към арестантските килии и офисите на Специалния отдел на петия етаж. Един полицай се размина с мен и дори не ме погледна. Униформата и кожата му си останаха напълно безцветни. Почувствах се по-уверен и забързах нагоре. Практически бях невидим.
Сега трябваше да намеря Макфин, да успея да вляза при него и да спася Мърфи и останалите полицаи от чудовището, в което щеше да се превърне той, преди обаче да ме арестуват.
А времето изтичаше.
Глава 17
Някога имали ли сте нужда от календар?
Тази нощ аз имах. Нямах представа кога точно луната ще изгрее и не ми стигна времето да проверя в библиотеката или в някоя книжарница. Знаех, че това ще стане около час след залез-слънце, но облаците бяха толкова плътни, че не можех да разбера дори кога слънцето ще залезе. С двайсет минути ли разполагах? Или с десет? А може би с час?
Дали пък вече не беше прекалено късно?
Катерех се по стълбите и си мислех какво би станало, ако се окажа насаме с Макфин в зданието, след като се е превърнал във вълк. При всичките си прехвалени магьоснически способности нямах представа на какво е способен той, въпреки че, след като бях видял тялото на Ким, имах някаква идея какво може да направи. Боб ми каза, че върколаците са бързи, силни и практически неуязвими от магия. Какво ще правя, ако е така?
Оставаше само да се моля да успея да направя окръжността около Макфин, преди да си отговоря на този въпрос. Проверих кофата, за да съм сигурен, че в нея все още се намират тебеширът и камъчетата, които ми трябваха, за да очертая голяма окръжност около Макфин. Не е задължително тя да е от сребро и злато, и разни такива неща. Най-важното е да разбирате по какъв начин конструкцията организира приложените в нея сили. Ако сте наясно, можете да я изградите и от не толкова благородни материали. Най-добрите магьосници се нуждаят само от тебешир, трапезна сол и дървена лъжица, за да създадат изключителни неща.
Мислите ми се суетяха и паниката ги караше да подскачат като уплашени катерици. Това беше лошо. Имах нужда от посока, концентрация и фокусиране. Закрачих по-твърдо нагоре по стълбите, толкова бързо, колкото смеех, към петия етаж. Вратата на Специалния отдел беше само на три метра встрани по коридора. Килиите бяха от другата страна зад една чупка на коридора и аз се запътих направо натам.
— Какво значи, че не можете да го откриете? — чух гласа на Мърфи, когато преминах покрай нейната врата.
— Точно това. Хората, поставени пред апартамента му, казват, че са наблюдавали непрекъснато мястото, но той е влязъл и излязъл, без те да го видят.
Гласът на Кармайкъл звучеше разочаровано и уморено.
Мърфи изръмжа.
— За бога, Кармайкъл. Какво очаквате, Дрезден да влезе в офиса, за да го намерите?
Минах бързо край вратата надолу по коридора. Беше много съблазнително да подслушаш разговор, който се отнася до теб, без никой да знае това. Но нямах време. Тиках подскачащата скърцаща кофа по коридора почти тичешком.
Напълно естествено килиите за задържане бяха преградени с решетка. Имаше една плъзгаща се метална врата, която пазачът отваря отвътре, ако вие нямате ключ. Зад нея се виждаше нещо като преддверие с няколко дървени стола и едно гише с бронирано стъкло. Пазачът седеше зад него на бюрото си и подпухналите му очи имаха отегчено изражение. Зад неговия прозорец имаше друга стоманена врата с малко прозорче, която водеше към редицата от килии. Тази врата също беше под контрола на пазача.
Приближих се до първата решетка и почуках по металните пръчки, като държах главата си наведена. Почаках малко, но нищо не се случи и почуках втори път. Мина ми през ума, че ще бъде истинска ирония, ако отварата за сливане, която ми помогна да вляза в зданието, ми помогне да мина незабележим и покрай пазача. Почуках трети път по-силно, този път с дръжката на моята дървена «четка».