— Forzare — изсъсках аз, — Forzare[17].
Металът започна да поддава и да се огъва.
Зад мен върколакът започна да блъска отново. Чух изпращяването на плексигласа и хвърлих един поглед през рамо. Оскъдната защита, която ми създаваше отварата, рухна и цветовете отново се появиха. Черното на муцуната му се превърна в опръскано с ярка кръв кафяво. Зъбите му бяха бели и розови. Очите му заблестяха със зеленикав оттенък. Той проби защитата на отварата с яростта на своя поглед и се съсредоточи върху мен с такава сила, че всичките инстинкти на тялото ми заскимтяха панически, защото смъртта беше тук и всеки момент той щеше да скочи върху гърлото ми и да ме изкорми.
— Forzare! — извиках и натиснах жезъла с всичка сила.
Решетките се изкривиха по средата, около трийсетина сантиметра встрани и два пъти повече по дължина. В този момент гишето експлодира и върколакът премина през него, засипвайки ме с болезнено режещи парчета.
Аз се промъкнах през отвора, без да обръщам внимание на рамото ми, със съзнанието, че звярът е по петите ми. Тялото ми прелетя с повече грация, отколкото някога съм успявал да постигна при такива панически обстоятелства, но предполагам, че и въздушното течение, създадено от налитащото създание, ми помогна да премина. И точно в този момент нещо хвана левия ми крак и той стана напълно безчувствен.
Паднах на пода и ударих брадичката си толкова силно, че си прехапах езика и от него потече кръв. Погледнах през рамо и видях, че върколакът е захапал един от ботушите ми и главата му стърчеше заклещена в отвора на пречките. Той се мяташе наляво и надясно, но лапите му бяха покрити с кръв и се плъзгаха по пода. Независимо от невероятната си сила, не можеше да намери опора, за да раздере решетката като някакво парче плат.
Осъзнах, че самият аз издавам отчаяни животински звуци, докато се боря панически и се гърча. Алармата виеше с пълна сила навсякъде и можех да чуя виковете и приближаващите се стъпки. Около краищата на решетката се сипеше прах и беше ясно, че върколакът бавно, но сигурно ще я изтръгне от опорите и в стената, независимо от това, че лапите му се хлъзгаха.
Усуках крака си наляво и надясно, докато през ума ми проблесна представата за отхапания ми глезен, но след това изведнъж рязко се плъзнах по пода с няколко метра. Погледнах към краката си и видях един окървавен чорап, но бързо се изправих и се втурнах към жезъла.
Зад мен върколакът изви от недоволство и започна още по-силно да се блъска. Вероятно беше успял да изтрие кръвта от лапите си, защото само след две секунди премина през решетките и се втурна след мен.
Грабнах жезъла и се обърнах с лице към създанието, забивайки левия си крак в пода, докато държах ясеновата пръчка пред себе си.
— Tornarius[18] — прогърмях аз, насочвайки жезъла напред, докато създанието се хвърли към мен с цялата си сила и маса.
Целта ми беше да отразя неговата собствена сила и инерция обратно срещу него — силата е равна на масата по ускорението и така нататък, — но я бях подценил. Тя беше много над моите възможности, когато ние си я поделихме. То се сблъска с непреодолимата въздушна стена, която го спря и го събори на пода.
Почти същата сила се стовари и върху мен — но моето тегло беше едва една пета от неговото. Изхвърчах като пуканка през целия коридор до завоя, който водеше към Специалния отдел. Паднах на пода, преди да се блъсна в стената, отскочих, превъртях се и се опрях на стената, доволен, че поне се спрях, макар че всичко ме болеше. Бях изпуснал жезъла. Усетих хладните плочки до бузата си.
Видях, че върколакът се съвзе, насочи горящите си очи към мен и полетя по коридора насам. Въпреки силните болки, които изпитвах, бях напълно в състояние да оценя чистата красота, дивата неземна грация и бързината, с която се придвижваше. Той беше съвършеният ловец, съвършеният убиец — бърз, силен, неуморен и смъртоносен. Нямаше нищо чудно, че бях победен от подобно опасно същество. Яд ме беше, че ще загина, но поне не бях повален от някакъв келяв трол или скимтящ от ярост вампир. И нямаше да избягам.
Поех последен дъх с широко отворени очи, вперени в приближаващия се върколак.
Поради това можах ясно да видя Мърфи, която ме гледаше със своя кристално син поглед, независимо от затихващите ефекти от отварата. Тя застана между мен и налитащото чудовище в поза за стрелба и вдигна пистолета си в напразен опит да ме защити.