— Мърфи! — изкрещях аз.
И в този миг създанието ни връхлетя.
Глава 18
Опитах се да накарам зашеметеното ми тяло да реагира, да се изправя на крака и да хвърля всеки грам от магическата си сила в защита на Мърфи, пък каквото ще да става.
Не успях.
Върколакът приближаваше по коридора с такава бързина, че просто не можех да повярвам, че нещо толкова едро може да се движи така. Ноктите му се забиваха в плочките на пода, сякаш бяха от глина. Стените покрай звяра се разтърсваха, като че ли самото му присъствие е достатъчно, за да разлюлее всичко. От разпенените му челюсти капеха кървави лиги и зелените му очи светеха с адска ярост.
Мърфи, изправила се в целия си ръст от метър и петдесет и нещо, беше по-ниска от върколака, но неговите очи бяха на равнището на нейните. Отново беше с джинси, с туристически обувки, фланелена риза с навити ръкави и плетена лента на врата. Нямаше нито грим, нито бижута и ушите им изглеждаха странно незащитени без обиците. Хлапашката им прическа се спускаше край очите и и когато вдигна пистолета, тя издаде долната си устна и духна, за да отстрани кичурите, които им пречеха да вижда. Щом върколакът стигна на десет метра от нас, започна да стреля — без полза. Създанието се беше надсмяло на куршумите, изстреляни от упор в черепа му.
В този момент забелязах три неща.
Първо, Мърфи не използваше обичайния тежкокалибрен полуавтоматичен колт, който обикновено носеше. Пистолетът им беше по-малък и по-лъскав и имаше оптичен прицел.
Второ, звукът на пистолета беше по-рязък — бак, бак, бак, вместо обикновеното бам, бам, бам.
И трето, когато първият куршум се заби в гърдите на върколака, от раната бликна кръв, животното се препъна и се изви като изненадано. Вторият и третият куршум удариха предния му крак, който се подви под него. Върколакът изрева, инерцията му го отпрати настрани и той просто проби стената и изчезна в стаята зад нея.
Мърфи и аз останахме в покрития с прах коридор, а алармата продължаваше жално да вие. Мърфи коленичи до мен.
— На всичкото отгоре казах на леля Една, че никога няма да използвам тези обици — прошепна тя. — За бога, Дрезден, ти си целият в кръв. Лошо ли си ранен?
Усетих, че пъхна ръката си в едно огромно, разкъсано място на комбинезона, което не бях забелязал, и опипа гърдите и раменете ми, за да провери за кръвоизливи.
— Освен това ти си арестуван.
— Добре съм, всичко е наред — изпъшках аз, когато успях да си поема дъх. — Какво стана? Как успя?
Тя се изправи, вдигна пистолета си и се приближи до дупката, която върколакът бе пробил в стената. От другата страна се чуваше шум от трошене, тежки удари и гневно ръмжене.
— Имаш право да мълчиш. Какво мислиш, че стана, глупако? Прочетох доклада ти. Правя си сама мунициите за състезанията по стрелба и миналата нощ излях няколко сребърни куршума. За жалост, те са само 22-ри калибър, така че трябва да го уцеля в окото, за да го поваля. Стига да може.
— Двайсет и втори? — проплаках аз, все още задъхан. — Не можа ли да направиш поне 38-и или 45-и?
— Престани да мрънкаш и да хленчиш — изръмжа Мърфи. — Имаш право на адвокат. Не правя муниции за работа и нямах такива материали. Задоволявай се с това, което имаш.
Изправих се на крака и се подпрях на стената до дупката. Чу се шум от стъпки, тичащи към нас.
— Защо ще ме арестуваш? Какво има зад стената?
— Архиви и досиета — каза Мърфи, насочвайки спортния си пистолет към дупката. — Стари шкафове и компютри. Всички, които работят там, си отидоха преди часове. Как ще реагира на сълзотворен газ?
— Прати някого вътре и тогава ще ти кажа — промърморих аз и Мърфи ми хвърли един мрачен поглед.
— Стой тук, Дрезден, докато те приберем на сигурно място и повикаме лекар да те прегледа.
— Слушай, Мърфи. Ние сме блокирани в едно и също здание с най-ужасното създание и въпреки това се опитваш да ме арестуваш. Замисли се.
— Ти сам си го постла, мухльо. Сега лягай там, долу. — След това Мърфи извика, без да откъсва поглед от дупката в стената. — Кармайкъл! Ела тук! Разположи четирима пред вратата на архива и прати останалите при мен. Рудолф, ела и откарай Дрезден в офиса. — Тя погледна китките ми, където все още висяха части от белезниците, които ми закопча миналата нощ. — За бога, Дрезден — прошепна тя, — какво си направил с моите белезници?
Коридорът се изпълни с полицаи, повечето от които неуниформени агенти на Специалния отдел. Някои носеха пистолети, други бяха въоръжени с пушки «помпи» срещу улични размирици. Пред очите ми беше мътно и сивите тонове се редуваха с цветни, докато адреналинът караше нервите ми да се опъват и трептят. Ефектът от отварата отслабваше — обикновено действието на повечето отвари трае само минути.