Но аз никога не съм бил известен с разумните си бързи решения. Стиснах стрелящата пръчка и се опитах да влея в нея всичките сили, с които разполагах, гребях от ужаса, вземах от кикотещата лудост, изстъргвах целия кураж, който имах, и смесих всичкото в общия кюп, заедно с останалото. Силата се втурна в мен, чистотата на емоцията, сложните енергии на волята и суровата твърдоглавост, всичко това образува едно поле, обвито с аурата на пламтяща, невидима енергия, която усетих, че обгръща кожата ми. Обзеха ме тръпки, които ме накараха да забравя болките, и екстазът от усещането за сила ме обви в прегръдката си. Бях напомпан. Бях зареден. Бях свръхчовек и Бог да е на помощ на този, който ми се изпречи, защото ще има голяма нужда от нея. Поех дълбок, успокояващ дъх.
И след това просто се обърнах към стената, насочих пръчката си и изръмжах:
— Fuego![19]
Силата се втурна през пръчката като поток от ярка червена светлина, превърна един двуметров кръг от стената в прах и пепел и го изхвърли навън. Прекрачих през него и за секунди съжалих, че не съм с шлифера си само заради готиния ефект, който щеше да се получи.
Коридорът представляваше сцена от ада. Двама полицаи влачеха трети по пода към мен, докато трима други стреляха с пушки бясно зад ъгъла. Спасителите едва ли са имали време да забележат, че тялото, което влачеха, нямаше глава.
Един от полицаите изпищя, когато оръжието му се изпразни и нещо, което не можах да видя, го издърпа зад ъгъла, далече от погледа ми. Чу се ужасен крясък, пръсна кръв и двамата останали полицаи се втурнаха към мен, обзети от паника.
Върколакът се появи иззад ъгъла и ги последва, настигна единия от тях и с едно-единствено диво движение прехапа гръбнака му и тялото падна в конвулсии на пода, като едва ли забави дори с една стъпка напредването на звяра. Той се вторачи върху другия мъж, един от цивилните детективи на Специалния отдел, и го осакати само с един удар. Звярът го остави да се превива на пода и се втурна към отстъпващата двойка, която продължаваше отчаяно да влачи трупа.
Застанах между бягащите хора и звяра и вдигнах стрелящата пръчка.
— Не съм съгласен, задник такъв…
Върколакът се приведе надолу и масивното му тяло започна да се придвижва напред със сатанинска грация. Главата и предницата му бяха пропити с кръв. Очите му се разшириха, а мускулите под тъмнокафявата му козина се издуха. В юмрука ми започна да се натрупва червена и блестяща сила и цялата стреляща пръчка се нагря до бяло. Енергията беше в мен и аз се канех да стоваря ада върху чудовището. Зъбите ме заболяха и косъмчетата по врата ми се изправиха. Напрегнах всичките си мускули и задържах все още всичко, докато съсредоточа всяка частица сила в удара.
В този момент се чу тракането на малкия спортен пистолет на Мърфи и задницата на върколака потръпна, а от нея избликнаха малки струйки кръв. Завъртя глава по посока на коридора и тялото му последва движението със змийска бързина. Огромните му мускули се напрегнаха, то изрева бясно и изчезна.
Изругах и се втурнах след него. Осакатеният полицай лежеше на пода и скимтеше, а другият, чийто гръбнак бе прекършен, се задъхваше и гърчеше, неспособен да си поеме дъх. Бях залят от гняв и осъзнах, че някаква тъмна част от съзнанието ми принадлежеше колкото на зажаднялото за кръв чудовище, толкова и на мен.
Заобиколих ъгъла навреме, за да видя Мърфи, застанала пред купчината трупове да стреля за последен път по върколака. Той изрева и тя изчезна под туловището му.
— Не! — изкрещях аз и се втурнах напред.
Кармайкъл ме изпревари. Закръгленият му корем беше разпран. По целия му евтин костюм имаше кръв, само накапаната му вратовръзка по някакъв начин беше незасегната. Лицето му беше сиво-бяло и по него се виждаше напрежението, присъщо само на един умиращ човек. В ръцете си държеше една огъната и изкривена пушка, но се хвърли върху гърба на върколака, сякаш не беше натрупал трийсетина килограма наднормено тегло и не бяха отдавна отминали годините на неговата младежка подвижност. Той пъхна пушката между зъбите на върколака, но звярът се обърна и го запрати към стената. Чу се звук от трошене на кости и от устата на Кармайкъл потече кръв.
Мърфи се изплъзна под лапите на звяра по гръб, а на красивото и лице беше изписана неовладяна ярост. Тя заби малкия си пистолет под брадата на създанието. Видях как пръстът и се сви конвулсивно на спусъка. Но вместо блясък и гибел на върколака, единственото, което се чу, бе воят на сирената. Лицето на Мърфи застина от ужас — пистолетът се беше изпразнил.