Намирах се извън светлинния кръг и ми се стори напълно в реда на нещата да вляза в него. Пристъпих и от другата страна на кръга срещу мен се появих аз. Досущ същият. Но издокаран, облечен с черна кожена мантия, а не с грубата брезентова наметка, която носех. Панталоните и ботушите на моя двойник бяха също черни и му стояха като по мярка. Очите му бяха дълбоки, засенчени от тежки вежди и блестяха с тъмна интелигентност. Косата му беше добре подстригана, а късата му брада подчертаваше издължените контури на лицето, високите скули, правия процеп на устните и силната ъглеста брадичка. Той беше висок колкото мен, с дълги крака, но се държеше изпълнен с безкрайна самоувереност и сила. От него се излъчваше лек аромат на одеколон, който затъмни собствената ми миризма на пот и кръв.
Двойникът ми наклони глава на една страна, изгледа ме продължително и каза:
— Хари, изглеждаш ужасно.
— А ти приличаш на мен — казах аз и залитнах нап-ред, вперен в него.
Двойникът ми извъртя очи и поклати глава.
— По дяволите, твоята твърдоглавост започва да ми досажда.
И направи стъпка напред, повтаряйки моето движение.
— Не приличам на теб. Аз съм ти.
Примигнах пред него за миг.
— Ти си аз? Как става това?
— Ти си в безсъзнание, глупако — ми каза моят двойник. — Най-сетне можем да говорим.
— А, разбрах — казах аз. — Ти си Лошият Хари, който се спотайва в Добрия Хари. Нали? И се появяваш само нощем?
— Я престани — каза двойникът ми. — Ако е толкова просто, ти щеше да бъдеш така нетърпимо досаден, че щеше да се наложи сам да се гръмнеш. Не съм Лошият Хари. Аз съм Подсъзнателният Хари. Твоят вътрешен глас. Твоята интуиция, инстинктът ти, първичните ти животински реакции. Аз правя сънищата ти и решавам кои кошмари да изплуват през нощта. Идват ми много хубави идеи и ти ги пробутвам на сутринта, когато се събудиш.
— Значи, казваш, че си по-умен от мен? И по-хитър?
— Вероятно е така, по много различни причини — каза двойникът ми, — но това не ми е работата, не за това съм тук.
— Разбирам. Тогава какво правиш сега? Да не би да искаш да ми кажеш, че ще срещна трите духа на Хари — Миналото, Настоящето и Бъдещето? — попитах аз.
Двойникът ми изпръхтя.
— Така е по-добре. Това е истински майтап. Аз не съм много добър в шегите. Вероятно затова ти водиш. Естествено, ако аз по-често водех, ти щеше да чукаш повече — но не и това.
— Не може ли по-бързо? Уморих се да отгатвам непрекъснато — оплаках се аз.
— Не се будалкай, мухльо. Затова си заспал. Нямаме много време за приказки, но има някои последици, които трябва да обсъдим.
Той произнесе «последици» с тежък английски акцент.
— Последици, които трябва да обсъдим? — казах аз. — Да не съм собственият си лечител? — Обърнах гръб на двойника си и започнах да се отдръпвам от светлия пръстен. — Имал съм странни сънища, но този е най-глупавият от всички.
Двойникът ми се плъзна покрай мен и ми се препречи, преди да изляза от кръга.
— Задръж. Ти нямаш желание да направиш това.
— Уморен съм. Чувствам се ужасно. Ранен съм. И не искам да губя повече време да те сънувам. — Присвих очи към двойника си. — Махай се. — Обърнах се надясно и тръгнах към най-близкия край на светлинния конус.
Двойникът ми се препречи отново, очевидно той нямаше нужда да прекосява цялото пространство.
— Не е толкова просто, Хари. Няма значение къде отиваш, сега си тук.
— Виж какво, изкарах дълга нощ.
— Знам — каза двойникът. — Повярвай ми, знам. Затова е важно да изчистим всичко още сега, преди да улегне. Преди да ти изгърми гарнитурата.
— Не се притеснявам за това — излъгах аз. — Стабилен съм като тухлена стена.
Двойникът ми изсумтя.
— Ако не беше на път да откачиш, щеше ли да говориш сам със себе си сега?
Отворих уста. После я затворих. Вдигнах рамене.
— Добре. Прав си.
— И още нещо — каза двойникът ми. — Нещата стават толкова бързо, че ти нямаш време да ги обмислиш. Трябва да прегледаш някои неща и след това здраво да се замислиш върху тях.
Въздъхнах и си потърках очите.
— Добре — казах аз. — Какво трябва да чуя?
Двойникът ми махна с ръка и се появи Мърфи — такава, каквато беше в коридора на полицейското управление, с подутина над счупената кост, бледа, опръскана с кръв, разплакана и овладяна от безнадеждно терзание.