Настъпи пауза, след което Сплескания нос каза:
— Може и да е така. Но може и Лана да е права. Ти май омекваш. Марконе не е от нашите. Той не може да ни заповядва. Онзи Паркър, когото знаехме преди десет години, нямаше много да се замисли да му каже «чупка».
Гласът на Паркър прозвуча смирено.
— Не говори така, човече. Никога не си бил особено добър, дори когато беше млад. Онзи Паркър, когото познаваше преди десет години, щеше да ни доведе до гибел всичките. Винаги имахте пари, дрога, жени, каквото си поискате. Така че, стой кротко.
— Не — възрази Сплескания нос. — Мисля, че Лана е права. И искам да очистим този кльощав тип веднага.
Стегнах се и се приготвих да хукна, колкото и да е безнадеждно. Предпочитах да ме убият, докато се опитвам да избягам, отколкото да се правя на заспал.
— Долу — каза Паркър, след което чух влачене на ботуши по стария бетон.
Разнесоха се няколко ръмжения и рязко скимтене и се усети миризма на кисела пот и застояла бира, когато Сплескания нос бе принуден да застане на колене на трийсетина сантиметра от мен. Продължи да охка и се чувстваше явното му напрежение, сякаш Паркър го беше хванал в примка. Насилих се да се отпусна и да не скоча и да хукна, но усетих, че по лицето ми се стичат капки пот.
Паркър изръмжа и заглуши хленченето на Сплескания нос.
— Казах ти вече. Никога не си бил особено добър. Предизвикай ме още веднъж, пред всички или насаме, няма значение — и ще ти изтръгна сърцето. — Начинът, по който говореше, правеше заплахата още по-зловеща — нямаше съскане и злобни ударения, както можеше да се очаква, но тонът му беше спокоен, отмерен, дори леко отегчен, сякаш говореше за ремонт на карбуратор или за смяна на електрическа крушка. Чу се някакъв особен вълнист звук и Сплескания нос издаде болезнен вой, който премина в затихващо кучешко виене. Крачките на Паркър се отдалечиха малко встрани. — Ставай! — каза той. — Повикай Тили и доведете тук останалите преди пълнолуние. Тази нощ ще се лее кръв. А ако Марконе не се държи възпитано, ще има още повече.
Чух Сплескания нос да става на крака и да се тътри бавно, залитайки. Изчезна в офиса и затвори вратата след себе си. Почаках малко, надявайки се, че Паркър също ще се разкара и аз ще мога да избягам, но той остана. По дяволите!
Времето ми изтичаше. Ако чакам, докато ликантропите се върнат в сервиза, никога няма да успея да се измъкна. Залогът щеше да бъде твърде висок. Ако исках да успея, сега беше моментът.
Разбира се, все още бях завързан. Докато успея да освободя краката си, Паркър ще се нахвърли върху мен. И току-що го бях чул как се справи с два пъти по-едър от него мъж и го заплаши, че ще му изтръгне сърцето. Убеден съм, че щеше да го направи. Когато бях надникнал в него, бях открил едно мрачно и гневно място, извор на цялата му мощ и сила на волята. Той можеше буквално да ме разкъса с голи ръце — и което беше по-лошо, наистина щеше да го направи. Трябваше да разполагам с някакъв аванс, ако реша да бягам.
Бих могъл да го подлудя например. Да се заяждам с него и да го накарам да отиде да търси бейзболна бухалка или ролка скоч-лента, за да ми запуши устата. Тогава бих могъл да избягам. Единственият проблем с този план беше, че той може веднага да изтръгне сърцето ми, преди да съм опитал нещо да спечеля. Но нямах никакво време да бъда придирчив.
И така, повдигнах достатъчно глава, за да го видя в полумрака, и казах:
— Имаш подход към хората. Сигурно си го научил от някоя книга.
Гласът ми го изненада и той се обърна с рефлекса на нервна котка. Изгледа ме продължително, преди да се успокои.
— Охо. Ти си жив. Много добре.
— Бях доста уморен. Благодаря за почивката.
Той ми се озъби.
— Няма проблеми. Напускането на хотела е след няколко часа.
Това беше достатъчно страшно, за да накара един човек да се напикае, но аз само повдигнах рамене.
— Няма проблеми. Хубавото е, че твоите хора не умеят да бият. Щяха да ме накарат да се чувствам некомфортно.
Паркър се изсмя грубо.
— Имаш дупе, момко. Това ти го признавам. Поне докато Лана си забие зъбите в теб след малко.
Нещата не вървяха на добре. Трябваше да намеря начин да го накарам да се разсърди, а не да се смее.
— Как е коляното?
Паркър присви очи.
— По-добре. Не заздравя напълно до изгрев-слънце, но ще мине само след час, когато луната се покаже.