Отвън се разнесе гърмежът на десетина двигателя и острите звуци на изстрели. Явно, «Уличните вълци» се бяха върнали.
Запрепъвах се в мрака, като се опитвах да не вдигам шум, за да не дам шанс на някой да стреля по мен. Вратата рязко се отвори и нахлу поток от слаба светлина, която не ми помогна много. Чуха се виковете на много хора.
Стигнах до задния ъгъл и се свих там. След това грабнах нещо, което се оказа кутия с инструменти. Извадих от нея тежък гаечен ключ и го стиснах здраво в ръка. Бях сам. Болеше ме много, че бях използвал твърде много от магическите си сили, докато бях под влиянието на отварата, и нищо не беше ми останало за хвърляне сега. Освен ключа в ръката ми, бях напълно обезоръжен. Навсякъде в сервиза около мен кънтяха изстрели, викове и удари на месо, докато животните се бореха за контрол върху джунглата. Беше само въпрос на време някой от тях да се спъне в отслабения и изтощен магьосник, наречен Хари Дрезден.
Нека някой ми каже сега: «От трън, та на глог».
Глава 24
Не можеше да бъде по-лошо, помислих си аз. Свит в ъгъла, стиснал в ръка ключа като детско мече, без изход навън и със съзнанието, че магиите ми са изчерпани.
Странно, но това ме смущаваше много повече от предстоящата ми смърт. Много повече. Смъртта е нещо, което се случва на всеки — само дето настъпва по различно време. Знаех, че в крайна сметка ще умра. По дяволите, знаех дори, че ще умра по отвратителен начин. Но никога не съм си мислил, че магията ми ще се провали. По-точно никога не съм допускал, че аз ще я проваля. Бях се изчерпал и тялото ми не искаше да приведе в действие силите, които бях свикнал да командвам. Вероятно е трябвало да започна с нещо по-дребно, отколкото голямата и тежка телекинеза, но имаше достатъчно данни, че съм изгорил някаква вътрешна мрежа. И тя може дори да не се възстанови никога.
Това беше загуба на идентичност. Аз съм магьосник. Това е повече от професия и от титла. Магьосничеството е в корена на моето съществуване. Отношението ми към моята магия, начинът, по който я използвам, и нещата, които правя, ме определят, оформят и мотивират.
Докато смъртта танцуваше над бетонния под, си мислех такива неща и се вкопчвах в тях като моряк в потъващ кораб, който се опитва да не обръща внимание на бурята, която го е разрушила. От моето жалко скривалище отбелязвах странични детайли. Марконе се втурна към една от вратите на сервиза, но бе прикован долу от стрелбата на част от «Уличните вълци». Хендрикс се присъедини към него и миг по-късно моторът на един камион изрева, блъсна вратата на автосервиза и излезе на чакълестия паркинг. Хендрикс стреля няколко пъти към сервиза от каросерията на камиона, а «Уличните вълци» го обсипаха с куршуми, докато се отдалечаваше.
Истинската битка обаче се водеше между тях и агентите на ФБР.
Битката беше главно стрелба. Дентън беше въоръжен служебно с автомат, който приличаше на узи[23]. С един откос той преряза трима от ликантропите, когато се показаха на вратата, и придружен от двата едри вълка, се втурна в тъмната му вътрешност. От сенките се разнесоха крясъци и диво ръмжене и чух, че още ликантропи загиват, разкъсани на парчета от огромните вълци, които преди това бяха агентите Бен и Уилсън. Паркър изкрещя някакви неразбираеми от ярост заповеди. Дентън извади от сакото си нов пълнител за автомата «узи» и забелязах нещо на корема му, което запомних за в бъдеще, ако въобще имаше бъдеще.
Гледах убийствата и се криех, молейки се да се появи възможност да се измъкна през вратата, преди Дентън или Паркър да са ме открили. Това продължи цяла вечност. С някаква разумна част от мозъка си осъзнавах, че са само секунди, но ми се виждаха като дни. Бях ужасен, главата и тялото ми ме боляха и не можех да използвам магия, за да се предпазя.
Чух някакъв шум до глезена си и сърцето ми се качи в гърлото. Отдръпнах се рязко от мястото. Шумът продължи като непрекъснато драскане. Забелязах, че в този ъгъл подът е от груба пръст и натрошен бетон, а основата е дефектна. Драскащият звук идваше от долната част на стената, където пръстта се местеше и движеше.
Нещо се опитваше да си изкопае път под стената към сервиза, практически точно под мен. Почувствах вледеняващ страх, след което яд към това създание, което добавяше още към вече обилното ниво на адреналина. Стиснах импровизираното си оръжие и се наведох над източника, готов да го стоваря върху каквото и да се появи.