Сцената, която се разигра, ме привлече по някакъв перверзен начин. Вълците погребаха Паркър под цяла планина от зъби, козина, кръв и абсолютен бяс. Той изпищя, ножът му изхвръкна настрани от ръката и падна с въртене недалече от мен. Паркър се опитваше да се бие, бореше се и риташе, но това беше безнадеждно. Имаше пръски от кръв, той изкрещя отново, след което млъкна.
И тогава започнаха да го ядат. Отхапваха големи парчета мускули и ги поглъщаха, късаха дрехите му, за да разкрият още месо. Ръмжаха и се блъскаха, а един от мъжките се качи върху женската, докато тя продължаваше да разкъсва тялото, заровила муцуна в коремните мускули, за да стигне до жизнените органи. Ако имах нещо в стомаха си, сигурно щях да го изпразня на бетонния под.
Вместо това се обърнах обратно към полузавършената дупка в пода и започнах панически да я разширявам с моя ключ. Не исках да съм следващото ястие в менюто.
Отвън долиташе лай и ръмжене и аз успях да разширя дупката достатъчно, за да мога да се промъкна през нея. Прилепих се към пода и изпълзях като червей през пръстта, а вълнистата ламарина драскаше гърба ми и нараненото рамо ме заболя отново.
Измъкнах се на открито и се оказах на една алея зад сервиза, слабо осветена от далечна улична лампа.
Навсякъде имаше вълци.
Три, по-дребни от тези, които видях преди, бяха заобиколили един голям червеникавокафяв звяр с големи уши като на прилеп. Козината на големия вълк беше опръскана с кръв, а два от по-дребните лежаха наблизо и виеха болезнено, едва мърдайки, и козината им беше потъмняла от кръв. Тера беше част от пръстена около големия звяр, стройна и гола, хванала по една желязна тръба във всяка ръка. Когато едрият вълк се насочваше към един от тях, останалите го доближаваха, а той се въртеше с разтворени челюсти, опитвайки да повали някой от заобикалящите го.
— Не бързай, магьоснико — изръмжа Тера, без да ме погледне.
Изправих се на крака с ключа в ръката и поклатих глава, за да се отърся от студената пот.
— Тера! — казах аз. — Трябва да се махаме оттук. Дентън и останалите всеки момент ще дойдат.
— Тръгвай! — отговори тя. — Иди да помогнеш на Макфин. Ние ще ги задържим.
Големият червеникав вълк се хвърли към нея, но тя отстъпи назад и хладнокръвно остана на косъм разстояние от зъбите му. Нанесе му силен удар по носа с такава скорост, каквато аз не можех да си представя, и изръмжа презрително. Трите дребни вълка се спуснаха към големия звяр и той се обърна към тях, за да ги прогони. Един от тях не беше достатъчно бърз, не можа да избегне напълно челюстите му и изръмжа.
— Не можете да ги спрете всичките — казах аз. — Има още три като този.
— Има цяла глутница наоколо — каза тя и посочи с глава към ранените вълци, — ние не изоставяме нашите.
Изругах вкиснато. Имах нужда от Тера. Тя можеше да потвърди всичко, да ми помогне да се оправя с фактите, за да съм сигурен, че ще разбера какво се случва. Тя ми предлагаше да жертва живота си за мен, да остане и да се заеме с Дентън и останалите толкова дълго, колкото тя и подобните на нея успеят. Аз обаче бях видял прекалено много смърт тази вечер.
И внезапно се вбесих много повече, отколкото бях уплашен. Прекалено дълго ме подхвърляха наоколо и ме третираха като багаж или като част от менюто. Твърде дълго бях бродил в мрака, безпомощен и неефикасен. Прекалено много хора бяха наранени и пострадаха заради магическите създания на нощта, все неща, с които би трябвало да мога да се справя. В момента за мен нямаше значение, че не мога да използвам заклинанията си срещу тях. Може да не разполагах с никаква магическа способност, но това не ме правеше по-малко магьосник и по-малко мъдър. Там е истинската сила на магьосника.
Аз знаех някои неща.
А знанието е сила.
И заедно с нея идва отговорността.
Всичко това направи нещата твърде прости. Стиснах ключа в ръка, поех дълбоко въздух и се хвърлих върху гърба на големия вълк. Той ме усети, завъртя се с невероятна бързина и ме пресрещна във въздуха. Повали ме на земята и насочи челюстите си към гърлото ми. Чух, че Тера изпищя и заедно с останалите вълци се приближиха, но беше невъзможно да стигнат до него, преди да ме убие. Не беше в това работата.
Пъхнах ключа между челюстите на вълка и усетих как един от зъбите му одраска пръста ми. Изръмжа и изскубна ключа от ръката ми. Той отлетя надалече и големият звяр се обърна към мен с блеснали очи.