— Ще докарам колата на съседната улица. Ще можете ли да стигнете до там?
Беше напрегната и с широко разтворени очи.
— Да — каза Тера. — Хайде, всички се върнете в себе си.
Другите два вълка започнаха да се въртят бавно в кръг, събраха сили и преобразяването им започна, докато пред мен застанаха две голи момчета — едно от тях бе ниското и набито момче, което спореше с Джорджия — Били, а другото също ми беше познато, но не бях запомнил името му.
Тера пое ръководството, докато аз наблюдавах алеята с пистолета на Харис в ръка. Тя и двамата млади мъже направиха носилка за един от вълците от сакото на Харис, а Тера просто грабна другия с едно движение на яките си мускули и го понесе, въпреки че той вероятно тежеше поне седемдесет килограма. Ранените вълци виеха жално и двамата младежи хвърлиха по един мрачен поглед към проснатия на земята Харис, докато се запътиха по алеята, водеща към брега, и ме оставиха сам с него.
Приклекнах и му плеснах няколко шамара, докато той отвори очи. Примигна веднъж и се дръпна, сякаш се опитваше да седне. Аз опрях дулото на пистолета до гърлото му и му наредих със покоен глас:
— Стой мирно.
Той замръзна, гледайки ме с широко отворени очи.
— Ще ти задам няколко въпроса, момче. Мисля, че вече знам отговорите, но ти ще ми отговориш спокойно и честно. Или ще се наложи да ти покажа какво може да направи един куршум от упор. Разбра ли?
Харис изкриви устни няколко пъти, преди да успее да отговори.
— Ако ме убиеш — каза той, — Дентън няма да се успокои, докато не умреш.
— Хайде, стига, Роджър — казах аз разсъдително. — Дентън иска да умра, така или иначе. Мога да те убия сега и това няма да окаже никакво влияние върху това, което иска да постигне.
Роджър облиза устните си и обърна очи, без да мърда главата си, сякаш търсеше помощ.
— Как разбра за колана?
— Видях Дентън вътре. И видях също, че преди да се преобразите, всички вие бъркахте под саката си за нещо. Разбрах го още първата нощ, когато агент Бен бръкна под сакото си, за да докосне колана и да откъсне главата на Мърфи, преди да откачи съвсем. Но се усети, че не трябва да го прави, и вместо това извади пистолета. Прав ли съм?
Харис кимна леко.
— Сделката? — казах аз. — Вие сте върколаци, следователно сте направили сделка с някого, за да получите способност да се преобразувате с помощта на коланите. Кой е този някой?
— Не знам — каза Харис и очите му се разшириха. — За бога, не знам. Дентън се оправя с тези неща.
Присвих очи срещу него и дръпнах ударника на пистолета.
— Моля ви — изхленчи той. — Не знам. Кълна се, не знам. Дентън прави това. Той дойде при нас, попита дали ще го подкрепим, за да сгащи негодниците, които не се съобразяват със закона, и аз му казах «Да». Исусе, не знаех, че ще се стигне до това.
— До какво се стигна, Роджър? — попитах аз ледено. — Започни отначало и давай бързо.
— Марконе — каза той, без да откъсва поглед от пистолета. — Всичко е заради Марконе. Дентън искаше да го повали.
— Имаш предвид да го убие.
Той примигна.
— Каза ни, че няма друг начин. Че ще отрови града повече от всеки друг. И беше прав. Марконе е закупил достатъчно влияние в този град, за да бъде завинаги недосегаем от полицията, а освен това има тежест и на национално равнище. От ФБР са го разследвали няколко пъти и всеки път следствието е било прекратявано. Той е недосегаем.
— И затова решихте да използвате коланите, за да го убиете.
Той кимна.
— Но щеше да има следи. Никой не би повярвал, че е изяден от диви кучета. Щеше да има пълно разследване, експертизи, всичко останало.
Разбрах и кимнах.
— Трябвало ви е някой да направи нещата приемливи. Нека да позная — «Уличните вълци».
Харис се озъби.
— Банда престъпници и нарушители на реда с вълчи характер. Убийство на криминален престъпник от вълци. Никой няма да тръгне да проверява подробно. Очевидно е. Освен това отстраняваме една опасна група от улиците.
— Да, Роджър, само че те са невинни за конкретното престъпление. Помислихте ли за това? Също толкова невинни, колкото останалите хора, които загинаха през нощите около пълнолуние миналия месец. Вие ли ги убихте? Вие и останалите от групата на Дентън.
Той затвори очи, лицето му пребледня и се разтрепери.
— Промяната. Когато… когато се промениш и станеш звяр, то е невероятно. Такава бързина и сила. Тялото ти пее. Веднъж опитах кокаин, още в колежа, но то е нищо в сравнение с това. Кръвта…