Езикът му облиза окървавените му устни, но това беше от жажда, а не от нерви.
— Започвам да разбирам. Дентън не ви е казал нищо за това, как ще се промени мисленето ви. Вероятно и той самият не е знаел. И след като сте го преживели веднъж…
Харис кимна убедително.
— Просто не можеш да спреш. Обхваща те дори когато се разхождаш в стаята си през нощта. И е по-добре от сън, когато приключиш с лова, се чувстваш толкова жив. — Отвори очи и ме погледна умолително. — Нямах намерение да убивам тези хора. Започнахме с престъпниците. Дилъри на дрога. Искахме само да ги уплашим, но стана прекалено. Те крещяха и бягаха, а ние се впуснахме след тях и… И ги убивахме. За бога, Дрезден, толкова е хубаво.
— Това се повтори отново — казах аз. — Няколко пъти. Невинни хора. Бездомници, попаднали не където трябва в неподходящ час.
Харис се обърна настрани от мен и кимна.
— Дентън каза, че можем да се оправим. И да припишем тези убийства на «Уличните вълци». Да накараме всички да повярват. И продължихме с него.
Поклатих глава.
— Това не обяснява защо забъркахте Макфин.
— Дентън — каза момчето, — той е в дъното на всичко. Каза, че има още един, върху когото можем да прехвърлим вината, за да сме сигурни, че ще бъдем чисти. И познава човека. Влязохме в къщата на Макфин и там намерихме този окултен пръстен. Повредихме го и си отидохме. И… следващата нощ загинаха още хора. Тогава подгонихме бизнес партньора на този подлизурко Марконе и се разправихме с копелето и слугата му.
— След което се спотайвахте цял месец.
Харис преглътна и кимна.
— Дентън взе коланите и ги скри от нас. Той се контролираше по-добре от всички. Горката Бен, беше толкова увлечена, не приличаше повече на човешко същество. И Уилсън не беше много добре. Но издържахме цял месец.
— След което убихте бодигарда на Марконе във «Варсити».
Очите на Харис блеснаха.
— Да. Трябваше да му видиш досието. Знаехме какво е правил, но не можехме да го докажем в съда. За бога, Дрезден, той си го заслужаваше.
— Може би да. А може би не. Кои сте вие да съдите?
— Защо кои сме ние? — попита Харис. — Силата беше в ръцете ни. Длъжни бяхме да я използваме за добро. Това ни е работата. По дяволите, Дрезден, ако си такъв защитник на доброто, би трябвало да ни помогнеш, а не да ни пречиш. Тези хора са недосегаеми и ти го знаеш.
Пристъпих от крак на крак с неудобство.
— Не съм съгласен с вашите методи. Да накисвате хора с вината за вашите убийства.
Харис се усмихна подигравателно.
— Да не би Макфин никога да не е убивал? Той си е един убиец. След това, което се случи в Управлението, всички са убедени.
— Освен мен — казах аз. — Макфин никога нямаше да стигне дотам, ако вие не бяхте повредили задържащия го кръг.
— Да — каза Харис злобно. — Освен теб. Ти си пъхаш носа в нашите работи. За бога, в този шантав доклад до Мърфи дори се споменават коланите. Тогава Дентън започна да те взема на сериозно. Ако имаш капка мозък, ще дръпнеш спусъка и ще се изпариш оттук, преди Дентън и останалите да излязат от мъглата и да тръгнат след теб. Защото знаеш прекалено много.
— Защо «Уличните вълци»? — казах аз, вместо да го застрелям. — Защо ме прати да ги проверя?
— Дентън смяташе, че те ще те убият — изплю Харис. — И ще ни се махнеш от главата.
Кимнах. Излизаше, че някой е искал да ме убие през цялото време, и аз дори не бях забелязал.
— Той е знаел, че те ще ме гонят, след като се измъкнах от тях първия път.
— Да. Накара ме да ги проследя, за да сме сигурни, че си мъртъв. И когато те видях в багажника на тази кола, бях сигурен, че са го направили. Ние планирахме да ударим «Уличните вълци» тази нощ, преди Макфин да тръгне след Марконе.
— Откъде знаете за това? — попитах аз.
Харис се подсмихна.
— Марконе ни каза. Змията се обади да иска защита от полицията.
Аз почти се засмях.
— И получи ли я?
— По дяволите, не — отговори Харис. Повдигна брада, сви пръстите си в юмруци и аз го усетих как се напряга под мен. — Стига дрънкане — каза той. — Ако не искаш да се присъединиш към нас, върви по дяволите. Или дръпни спусъка. Но стига си ми губил времето.
— Не дрънкам — казах аз и стоварих пистолета напреки на гърлото му и почти го задуших. — Ще предадеш на Дентън нещо от мен. Писна ми да танцувам около вас. Кажи му, че му определям среща при Марконе, когато изгрее луната.
Харис се сгърчи под мен, издавайки прегракнали, заглушени звуци. Очите му се разшириха.