Въпреки това повдигнах поглед нагоре. Не казах и не си помислих нищо, но ако Бог слушаше, надявах се желанието ми да стигне до него. Не исках някой от тези деца да загине.
Глава 27
Парфюмът на Сюзан ме заведе до нея. Тя ме чакаше в спалнята на първия етаж. Стоеше в просто обзаведената стая в джинси и бяла тениска, на която пишеше: «ИСКАШ ДА ГИ ИЗЯДЕШ? НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ». Беше една от моите. Когато ме видя, повдигна високо брадичка, сякаш се опитваше да попречи на сълзите да потекат от очите и.
Погледите ни се срещнаха и се задържаха. Бяхме се гледали така преди една година. Тя припадна, когато видя какво има в моята душа. Аз самият не се поглеждам дълго в огледалата.
В нея обаче мисля, че видях страст, която рядко откривам у други хора, освен у себе си. Мотивацията да тръгнеш, да правиш неща, да действаш. Точно това я тласкаше напред да изравя свръхестествени истории за полукомичния вестник «Аркейн». Имаше дарба за това, можеше да дълбае боклука, който хората се опитваха да загърбят, и да измъква факти, невинаги лесни за обяснение. Караше хората да се замислят. Това беше нещо лично за нея — знаех това, но не разбирах защо Сюзан беше решена да накара хората да видят истината.
Затворих вратата след себе си и закуцуках към нея.
— Те ще те убият — каза тя. — Не отивай.
Когато стигнах до нея, тя докосна с ръце гърдите ми, след това бузите си.
— Трябва да отида. Дентън няма да ме остави жив. Трябва да приключа с тази работа, преди да излезе извън контрол. И преди да загинат още хора. Ако не отида довечера, Дентън ще убие Марконе и Макфин и ще хвърли вината върху Макфин. Ще се измъкне чист и след това ще започне да преследва мен. А може би и теб.
— Ние можем да отидем някъде — каза тя тихо — и да се скрием.
Затворих очи. Беше казала «ние». Рядко го правеше преди. Аз също не бях мислил по този начин. В продължение на много години. И започнах едва напоследък.
Трябваше да кажа нещо. И да приема последиците. Тя знаеше това и разбираше, че съм го забелязал. Застина в очакване.
Вместо това казах:
— Не ме бива много да се крия. И теб също.
Тя въздъхна и аз усетих, че се притиска към мен. Щеше да има сълзи по ризата ми, но не погледнах към нея.
— Ти си прав — каза тя след малко. Гласът и трепереше. — Знам, че е така. Но ме е страх, Хари, наистина. Съзнавам, че не сме особено близки. Приятели, любовници, но…
— Работа — казах и затворих очи.
Тя кимна.
— Да, работа. — Вкопчи се в ризата ми и ме погледна. Очите и бяха пълни със сълзи, които се стичаха по бузите и. — Не искам да те загубя сега. Не искам работата да е единственото, което ще остане.
Опитах се да измисля нещо разумно. Нещо, което да я успокои, да и даде увереност, да и помогне да се почувства по-добре и да разбере какво изпитвам към нея. Но и в това не бях съвсем сигурен.
Започнах да я целувам и грубата четина около устата и брадата ми драскаше нежната и кожа. Тя се стегна в началото, но след това се разтопи и се притисна към мен с някаква женствена готовност и мекота, изоставяйки всякакво разстояние, останало между нейното красиво тяло и мен. Целувката ни се задълбочи и се превърна в напрегнато и еротично самоотдаване. Движението на устните ни, топлината на нашите притиснати едно към друго тела. Лекото докосване на пръстите ми по кожата на лицето и. Подраскването на нейните нокти, докато пръстите и мачкаха ризата ми. Сърцето ми туптеше и усещах, че нейното също бие ускорено.
Тя се откъсна от целувката ми първа и аз се олюлях, останал без дъх. Без да каже нито дума, ме отведе до края на леглото и ме накара да седна. След това изчезна в банята и се появи след миг с леген топла вода, сапун и кърпа.
Разсъблече ме. Бавно. Деликатно. Смени превръзките, шепнейки нежно, когато усещах болка, целуваше очите и челото ми, за да ме успокои. Изкъпа ме с водата, чиято топлина отми засъхналата пот, кръвта и част от болката. Търпеливо, по-нежна от дъжда, тя ме направи чист, докато аз се унесох със затворени очи. Чувах как от време на време издавам леки звуци в отговор на нейните докосвания.
Усетих прегръдката и. Почувствах голата и кожа, гладка и топла върху моята. Отворих очи и видях сребристото сияние на луната над далечния хоризонт на езерото. То очертаваше контурите на Сюзан с всичките и сладостни женствени форми, като красива сянка. Тя ме целуна отново, аз и отвърнах и целувката ни беше мека и влажна, едновременно овладяна и отчаяна, като почти застиналата повърхност на бърза река. Устните и се откъснаха от моите и обходиха кожата, която току-що беше почистила, а когато се опитах да я докосна, тя леко натисна ръцете ми, нареждайки ми без думи да стоя мирно.