Бутна вратата и ме погледна изпитателно.
Проклятие, помислих си аз, дваж проклятие. Още някой, за когото да се тревожа. Още някой, когото трябва да браня. Сюзан не беше върколак. Не беше магьосник. Дори нямаше пистолет. Беше пълна лудост дори да си помисли да тръгне. Но се оказа, че искам да съм сигурен, че тя е някъде наблизо.
— Добре — казах аз. — Но правилото по отношение на децата си остава в сила. Правиш само каквото ти кажа, иначе оставаш тук.
Сюзан сбърчи устни и присви очи.
— Харесва ми това, което казваш — каза тя заядливо. — Харесва ми и как изглеждаш. Мислил ли си някога да си пуснеш брада?
След това се усмихна и изчезна в коридора.
Погледнах навъсено след нея. Тя ще стои настрана от най-опасните неща. За да съм сигурен, дори бих я завързал в минивана. Измърморих нещо кисело и наведох глава на една страна, вдъхвайки аромата на нова кожа, нови дрехи и сапун и на о-де-СюзаМн, все още прилепнал по кожата ми. Харесваше ми. Когато тръгнах, палтото изскърца и видях отражението си в огледалото на гардероба.
Оттам ме гледаше моят двойник, онзи от съня. Единствено небръснатата от три дни четина и белезите ме различаваха от пригладеното ми подсъзнателно аз. Всичко друго беше напълно еднакво.
Отвърнах бързо лице, излязох от стаята и се запътих към минивана, където останалите вече ме чакаха.
Време за шоу!
Глава 28
Луната излъчваше сребристото си великолепие високо в октомврийското небе, изпъстрено с бледи облаци и ярки звезди. Облаците бяха разбити като бяла морска пяна, а месецът приличаше на голям грациозен ветроход, издул платна, оцветени във всички цветове на спектъра, понесен от напора на силните есенни ветрове. Слабата светлина избелваше неодяланите камъни на високата триметрова стена, заобикаляща имота на Джони Марконе — Джентълмена, и правеше ръбовете по-остри, сенките по-тъмни, докато накрая заприличваше на бариера от светли черепи. От другата страна на оградата имаше гъста растителност, която препречваше гледката към вътрешността, но не стърчаха никакви клони, по които можеше някой да се покатери над оградата.
— Трябва да прескочим тази ограда — прошепнах на огромния тъмен вълк до мен, докато всички се бяхме свили в храстите от другата страна на улицата, която вървеше покрай имението на Марконе. — Сигурно има устройства за сигурност по нея. Може би камери, инфрачервени лъчи или нещо друго. Трябва да намерим начин да се прехвърлим.
Вълкът ме стрелна с кехлибарените си очи и издаде тихо ръмжене на съгласие. След това просто се обърна и изчезна в мрака, оставяйки останалите пет космати фигури приведени край мен.
Групата «Алфа» не ми вдъхваше много доверие, но те бяха успели да овладеят елементарните магически техники, за да се преобразят поне така, че доста да приличат на вълци. И това беше нещо.
Сюзан бе паркирала минивана в подножието на един хълм, водещ към имението на Марконе, и остана в него, в случай че се наложи бързо да изчезнем. Щом спряхме, голата Тера Уест и още петима младежи, три момичета и две момчета, изскочиха от автомобила и започнаха да свалят халатите си.
— Боже мой — оплаках се аз, — намираме се на обществено място. Хора, не можете ли да направите нещо да не сте голи?
Тера се ухили и с едно плавно потреперване се превърна в мършав тъмен вълк, поне толкова едър, колкото бяха Дентън и неговите приятели, но с по-остра муцуна и по-правилни пропорции. Както Дентън и екипът му от върколаци, тя запази точно същия цвят на очите си, въпреки вълчата им форма.
— Хайде — подканих другите. — Побързайте.
Джорджия освободи стройното си тяло от халата и за няколко секунди се претопи във вълча форма, след което се плъзна край мен и тръгна след Тера. Били изръмжа нещо тихо, докато се бореше с халата си, но единият му ръкав се беше закачил на ръката, когато той започна да се преобразува.
Вълкът Били се спъна в халата, който все още висеше на предната му лапа и падна на улицата с леко скимтене.
Повдигнах очи нагоре. Вълкът Били с ръмжене се освободи от халата, взе го внимателно със зъби, сякаш беше някакво голямо нацупено куче, и го остави обратно в минивана.
— Ох — каза едно от момичетата, онази червенокосата, която изпълваше доста пищно халата си. — Още не сме свикнали.
Тя се прикри несръчно с ръце, докато остави халата да се смъкне от раменете и, пеейки шепнешком, и се превърна в доста закръглена и мускулеста вълчица с тъмнокестенява козина. Придвижи се грациозно до вратата на минивана и грациозно скочи на улицата. Другите двама младежи, едно дългокрако тъмнокосо момче и мършаво момиче с миша коса, вече се бяха трансформирали и затичаха по хълма след Тера. Накрая всички вкупом се приближихме, доколкото можем, тихо до задната част на имението на Марконе.