Заобиколено от висока каменна ограда, то заемаше пространство, ограничено от четирите страни с отделни улици. Никой от нас не познаваше разположението на имението, затова предпочетохме да го приближим отзад, заради общите правила за скритост. Не мислех, че е разумно да минем през главния вход, затова изпратих Тера да открие как да влезем, докато аз останах отзад заедно с групата «Алфа».
Усетих, докато седя свит, че потропвам нервно с пръсти по бедрата си. Стана ми ясно, че ако аз съм напрегнат, то начинаещите върколаци бяха два пъти повече. Този с най-тъмната козина, Били, се изправи на лапите си и се запъти в обратната посока, в която бе тръгнала Тера. Джорджия му изръмжа, а той също изръмжа в отговор и другият мъжкар се надигна да го последва.
— Хей — казах тихо. — Не бива да тичате подир нея сега. Ако има начин да се проникне вътре, Тера ще го открие.
Всички вълци се обърнаха към мен и ме погледнаха със съвсем човешките си очи.
Били заби упорито лапи и изръмжа.
— Стига с тези номера — отсякох аз и им хвърлих един поглед, без да срещна техните очи. — Обеща, че ще играеш по моята свирка, Били. Не е време да се мотаете наоколо.
Позата на Били стана малко по-несигурна и аз поканих останалите да се върнат. Ако успея да ги накарам да слушат, докато Тера се върне, можех поне да бъда сигурен, че ще са ми подръка, когато ми потрябват.
Настъпи кратко мълчание, което беше нарушено от яростно ръмжене, движение на тежки тела и подсмърчане на мокри носове. Десет уши се изправиха и се обърнаха към мен и десет ясни човешки очи се съсредоточиха в мен от вълчите лица. Потиснах внезапното желание да кажа: «Добър вечер, ученици. Аз съм вашият учител, господин Дрезден», но вместо това си придадох най-сериозното изражение.
— Всички сте наясно какъв е залогът тази вечер — казах аз. — И че всички може да бъдем убити. Ще се изправим срещу група пазители на реда, които са се сдобили с някаква от черна по-черна магия и я използват, да се превръщат във вълци. Те са загубили контрол върху силите, с които са се сдобили. Убиват хора и ние трябва да ги спрем, преди да са убили още някого. Особено мен, защото знам прекалено много. Аз съм заплаха за тях. Но аз не искам това. Не искам никой да бъде убит. Нито от нас, нито от тях. Може би го заслужават. Може би не. Силата, с която са се сдобили, се е превърнала в дрога за тях и те вече не могат да я контролират. Не мисля, че ще се различаваме много от тях, ако решим да ги изтребим. Не е достатъчно да се борите с мрака. Трябва да се разграничите от него. Трябва да бъдете други. — Прочистих си гърлото. — По дяволите. Не ме бива много по тая част. Просто се хвърлете към коланите им, както аз направих на алеята. Щом ги разкопчаете, те няма да са толкова безумни и може би ще успеем да разговаряме с тях. — Погледнах към стената и след това надолу. — Само гледайте да не ви убият, деца. Направете каквото трябва, за да останете живи. Това е най-важното. Но ако се наложи да ги убивате, направете го.
Около мен се чу хор от ръмжене, поведено от вълка Били, но това беше хубавото — че съм единственият човек сред тях и единственият, който може да говори. Нямаше да има никакви спорове, дори да не бяха съгласни. Ентусиазмът им беше малко заплашителен.
— Ако говориш малко по-силно, магьоснико — се чу мекият глас на Тера зад мен, — можем направо да влезем през главния вход.
Подскочих и видях Тера, гола и напълно човешка, приведена на метър от мен.
— Не бих искал ти да направиш това — изсъсках аз. — Намери ли вход?
— Да — каза тя. — Има едно място, където стената е срутена. Но е много далече, за да стигнем с ходене покрай източната стена по посока на главния вход. Ще трябва да тичаме, за да стигнем вътре навреме.
Намръщих се.
— Не съм във форма за тичане.
— Нямаш друг избор. Видях светлини да се процеждат през входната врата. А на всеки седемдесет или осемдесет крачки има черни кутии със стъклени очи. Те обаче не гледат към срутеното място. Това е истински късмет.
— Камери — прошепнах аз. — По дяволите.
— Хайде, магьоснико — каза Тера, клекнала на четири крака, — няма време за губене, ако искаш да си с нас. Глутницата ще измине разстоянието за нула време, но ти трябва да бързаш.
— Тера. Имах тежки дни. Ще рухна след две минути, ако се опитам да тичам.
Жената ме погледна с лишените си от страст кехлибарени очи.