Освободих предпазителя на пистолета и поех дълбоко дъх. Това беше голяма глупост и ясно го осъзнавах. В живота не става като във филмите. Едва ли щях да успея да ги застрелям и четиримата, преди те да извадят пистолетите си и да отвърнат на огъня. Но нямах голям избор.
Дентън се обърна към първото хълмче с неговите изкуствени храмови руини.
— Чудесно — извика той. — Ето ги всичките.
В светлината, която огряваше храма, се появиха две сенки, които се спуснаха надолу по хълма към Дентън и върколаците. Марконе беше облечен във фланелена риза, джинси и ловно яке и в едната си ръка държеше лъскава пушка с огромен оптически мерник. Хендрикс, щръкнал до него в цялото си мускулесто мълчание, носеше нещо подобно на черна маскировъчна униформа и пушката, която вече бях виждал, заедно с нож и многобройни други оръжия. Огледа внимателно Дентън и неговата група.
Погледнах шокирано Марконе. Трябваше ми време, за да вдигна ченето си от земята и да сглобя всичко, което ставаше тук. Марконе не знаеше. Не знаеше, че Дентън и групата му са дошли, за да го очистят. Вероятно те бяха обвинили Макфин и вълчетата «Алфа» за всички убийства.
А сега Дентън беше довел тук Марконе и вълците «Алфа». И щом Макфин се появеше, щеше да може да убие всеки, когото пожелае, всеки, който знаеше какво става, а след това щеше да съчини каквато история си поиска. Всеки друг, освен мен все пак. Все още, поне засега, не беше успял да ме пипне.
— Това са всичките, които видяхме на мониторите — поправи го Марконе. — Имаше някаква повреда в шеста камера, зад имота, а господин Дрезден и подобни повреди вървят ръка за ръка.
Проклятие.
— Сигурен ли сте, че магьосникът не е един от тях? — попита Дентън. — Един от тези вълци?
— Мисля, че не е — отговори Маркони. — Но допускам, че всичко е възможно.
Дентън се намръщи.
— Значи, не е тук.
— Ако истински ви е предизвикал, трябва да е тук — каза Марконе напълно уверено. — Сигурен съм в това.
— И само е наблюдавал как върколаците му са били застреляни? — попита Дентън.
— Вълците тичат по-бързо от хората — отбеляза Марконе. — Възможно е да не ги е настигнал все още. Може дори точно в този момент да ни наблюдава.
— Гласувате му твърде голямо доверие — каза Дентън.
Видях как очите му инстинктивно се извърнаха към мрачните очертания на гората. Ако се изправех, щеше да ме види. Замръзнах, задържайки дъха си.
— Така ли? — усмихна се Марконе и се наведе, за да извади от козината на Били стреличката с перо. — Упойката няма да държи тези зверове дълго. Трябва да решаваме, господа. И ако държите на уговорките ни, трябва да се заловите за работа.
Не знам дали Марконе забеляза внезапното напрежение на Бен и начина, по който тя плъзна ръцете си към стомаха, но аз го видях.
— Убий тези песове още сега — прошепна тя ниско и разгорещено. — Това ще ни спести усложненията по-късно.
Марконе цъкна с език.
— Недалновидно. Нека Макфин ги разкъса на парчета, когато пристигне, и съдебните лекари няма и да помислят да търсят упойващи вещества. Ако го направи някой от вас, то ще подбуди неприятни въпроси от страна на криминалистите, когато огледат труповете. Струва ми се, че това беше основното, когато дойдохте с вашето предложение. Да няма излишни въпроси.
Бен оголи зъбите си и видях, че зърната на гърдите и се втвърдиха под ризата.
— Мразя такива лигави отрепки, като вас, Марконе — измърка тя и плъзна ръката си от бедрото нагоре под копчетата на ризата си.
Очите на Марконе се присвиха, като че ли между тях имаше телепатична връзка. Хедрикс направи едно-единствено просто движение, като протегна ръка и вкара патрон в цевта с тихо щракане.
Дентън хвърли остър поглед към Марконе и стисна китката на Бен в ръката си. Тя се опъна, съпротивлявайки се за миг, но след това позволи на Дентън да отдръпне ръката и по-далече от колана, който със сигурност се криеше под ризата. Дентън я остави и тя отпусна ръце надолу, видимо успокоена. Марконе и Хендрикс дори не мигнаха и от тях не се процеди и една капка пот. Подобни напрегнати ситуации са вероятно част от втората им природа.
Изпуснах един дъх, който бях задържал дълго време. Един срещу шестима, и то готови за бой. Ако ги атакувам сега, няма да имам време и за молитва. Ако се помръдна и се опитам да изчезна към улицата, те сигурно щяха да ме забележат. Проклятие.
Дентън отново погледна към дърветата и аз пак задържах дъха си.
— Не се притеснявайте, Марконе — каза той. — Ще подгоним към вас магьосника веднага щом го открием. Някакви въпроси?