Измъкнах се от скривалището ми, пристъпих напред и забих дулото на полуавтоматичния пистолет в тила на човека пред мен. Беше Дентън. Гърбът му се изви и той пое изненадано въздух.
— Спокойно — прошепнах аз. — Не мърдай.
Дентън изсъска, но застина на място.
— Дрезден. Трябваше да те убия.
— Опитай само — казах аз и дръпнах назад предпазителя на пистолета. — Но след големия трясък не забравяй да тръгнеш надолу по тунела към светлината.
Раменете на Дентън се помръднаха за миг и аз казах:
— Въобще не си мърдай ръцете. Ако посегнеш към колана, ще те убия, преди да си обрасъл наполовина с козина. Хвърли пистолета.
Дентън едва помръдна пръсти, колкото да пусне предпазителя на пистолета, и го остави да падне.
— Не е зле, Дрезден — каза той. — Но няма да спечелиш нищо от това. Остави пистолета и да поговорим.
— Гладко, възпитано и приятно изказване — казах аз. — Така ли ви учат във ФБР?
— Недей да влошаваш още повече положението си, Дрезден — каза беззвучно Дентън. — Не можеш да се измъкнеш оттук.
— Те винаги казват така — отговорих аз и със свободната си ръка, въпреки че рамото ми се сгърчи от болка, го стиснах за яката и го задържах здраво. — Ръката ми е малко отслабнала — казах аз. — Не се опитвай да ме събориш.
Усетих, че тялото му се стегна при моите думи.
— Какво правиш, Дрезден?
— Двамата с теб, ти и аз, ще се върнем обратно — казах аз и притиснах дулото на пистолета до гърлото му, за да подчертая мисълта си. — След това ти ще заповядаш на хората си да излязат от гората и да отидат на светло. Оттам всеки един ще ти се обади, за да съм сигурен, че са пред мен, и след това ще им се покажем.
— Какво смяташ да постигнеш с това, Дрезден? — каза Дентън.
Пуснах врата му, притиснах го по-силно и посегнах надолу да сваля колана, който го опасваше през кръста. Видях как челюстите му се свиват, когато махнах колана, но той остана спокоен и неподвижен с вдигнати нагоре ръце.
— Смятах да ти задам същия въпрос, Дентън — казах аз. — Хайде, изкарай приятелчетата си от гората.
Дентън може да беше хладнокръвен, може би подлец, дори убиец, но в никакъв случай не беше глупав. Извика на другите трима агенти и им нареди да излязат изпод дърветата.
— Дент? — обади се Уилсън. — Наред ли си?
— Направи, каквото ти казвам — отговори Дентън. — Всичко ще се изясни след минута.
Те се подчиниха. Чух ги да се измъкват от дърветата и да го викат, застанали на подстриганата равна трева пред къщата на Марконе.
— Хайде — казах аз. — Тръгвай. И не се спъвай, защото се кълна, че при първото недоразумение ще предпочета да ти пръсна черепа, за да не бъда въвлечен в някакъв номер и убит.
— Най-добре да пуснеш предпазителя — каза Дентън. — Защото, ако ме убиеш, никога няма да се измъкнеш жив оттук.
Мразя, когато някое лошо момче се окаже право, но реших да не допусна грешка и да гръмна Дентън, без да искам, и затова пуснах предпазителя. Преметнах вълчия колан през рамо, хванах отново Дентън за яката и му казах:
— Тръгвай!
Той тръгна. Излязохме от пълния мрак под дърветата на светло.
Останах на ръба на гората и се опрях на един дънер, като поставих Дентън между мен и лошите момчета. И тримата бяха застанали в полукръг на около десет метра от нас, и всичките бяха въоръжени. Само изключително добър стрелец би могъл да ме порази, както се бях прикрил зад солидната широка фигура на Дентън и сянката на дърветата, но не исках да оставя нищо на случайността и се наведох зад него, оставяйки да се показват само едно ъгълче от главата ми и едно око. Така, помислих си аз, ако ме застрелят, няма да го усетя.
— Хм, здравейте момчета — казах аз малко неуверено. — Държа шефа ви. Пуснете пистолетите, свалете коланите и се отдръпнете назад бавно и кротко, иначе ще го убия.
Една част от мен, вероятно по-разумната, изпъшка от действията ми и се опита да изброи федералните и щатските закони, които правех на пух и прах, вземайки за заложник представител на Федералното бюро за разследване, заплашвайки да го убия и опитвайки се да взема за заложници още трима. Спрях да броя нарушените закони, когато стигнах до десет, и зачаках да видя какво ще отговорят върколаците.
— Върви по дяволите — изръмжа Бен. Младата жена със сребриста коса пусна пистолета и разтвори ризата си, показвайки един торс, който беше внушителен в широк смисъл, и един вълчи колан. — Лично ще ти разкъсам гърлото…
— Дебора — каза Дентън с напрегнат глас, — недей, моля те.
— Тръгвай, кучко — изръмжа Харис. Големите му уши хвърляха малки черни полулунни сенки от двете страни на главата му. — Дентън ще си го получи, а ние ще бъдем повишени. По дяволите, магьосникът вероятно ще те застреля, докато го държи.