Последния път, когато той бе зърнал тази картина, тя все още бе стояла прикрепена към стената на каютата. Дали Алтея я беше оставила там при напускането си на кораба? Може би тя бе открадната от пирати, а може би е била открадната от дома на Вестритови? Последното не му се струваше вероятно. Никой крадец не би задигнал нещо от Бингтаун, за да го продаде сред Пиратските острови. В Калсид и Джамаилия имаше най-широк пазар за произведения на изкуството. Логично беше да заключи, че картината е била открадната от Вивачия. И все пак той не вярваше, че морски разбойници биха могли да пленят повратливия кораб. Още преди събуждането ѝ Ефрън Вестрит бе оставял далеч зад себе си всички преследвачи. А веднъж придобила съзнание, нищо не би могло да я настигне.
— Този кораб познат ли ти е, Брашън? — поинтересува се Фини с мек, дружески глас.
Капитанът бе забелязал вторачването му. Брашън се постара да превърне отвращението си в объркване. Свъсил веждите си още по-ниско, той каза:
— Името Папас ми се стори познато, затова се бях замислил. Сигурен съм, че познавах един такъв… Не, онзи се казваше Папай. Обичаше да мами на карти, макар че и в това никак не го биваше. Но иначе беше свестен другар. — Брашън сви рамене и се поусмихна. Интересно дали Фини бе повярвал на думите му?
— Това е жив кораб, от Бингтаун. Трябва да ти е познат. Живите кораби не се срещат чак толкова често — настояваше капитанът.
Брашън направи крачка напред в привидно разглеждане.
— Вярно е, но пък спират в отделна част от пристанището, където безделниците не са добре дошли. Търговците са наперени хора.
— Но нали ти също си от Търговски род?
Сега прекупвачът също се беше обърнал към него.
Брашън прихна.
— Дори Търговците имат бедни роднини. Третият ми братовчед е същинският Търговец. Аз съм просто част от семейството, и то неприятна част. Съжалявам. Как се казва корабът?
— Вивачия — рече Фини. — Мислех, че това е корабът, на който си служил. Не си ли казал така на пристанищния агент в Кандило?
Брашън прокле замаяните от киндин спомени от онази среща. Той замислено поклати глава:
— Не. Казах му, че съм служил на борда на Витриолина. Кораб от Шестте херцогства, а не от Бингтаун. Нелош съд, ако ти харесва да живееш сред варвари, които смятат чорбата от рибешки глави за деликатес.
Фини и Фолдин се засмяха. Шегата не беше кой знае каква, но се оказа достатъчна да промени темата. Фолдин за пореден път повдигна картината, но Фини поклати глава. Прекупвачът демонстративно се зае да увива картината отново, за да изтъкне ценността, с която другият пропуска да се сдобие. Но капитанът не му обръщаше внимание, защото вече разглеждаше другите свитъци.
Брашън се опита да си възвърне предишното съсредоточение, само че се чувстваше отвратително. Счупената рамка показваше, че картината е била грабната бързо. Може би корабът е потъвал?
Един от синовете на Фолдин го погледна плахо, докато минаваше покрай него. Брашън осъзна, че отново се е навъсил, и побърза да заглади лице.
С някои от моряците, с които бе работил на борда на Вивачия, го свързваше дългогодишно другарство. Той си припомни лицата им. Григ, който умееше да сплита въже по-бързо, отколкото обикновените хора изричат лъжа; шегаджията Комфри и още неколцина други. Майлд, юнгата, притежаваше всички качества да се превърне в първокласен моряк, стига да преодолееше склонността си към лудории. Дали всички те бяха приели да се присъединят към пиратите?
Нуждата да узнае повече непрекъснато се усилваше. Но имаше ли начин да утоли любопитството си, без да привлича внимание?
— Как сте се сдобили с картината на живия кораб? — попита той.
Другите двама се обърнаха към него.
— Защо те е грижа? — рече капитан Фини. Неговият глас не беше небрежен.
Фолдин отговори с охота, очевидно все още таящ надежда да продаде картината.
— Картината идва от самия кораб. Много рядко някой жив кораб бива заловен: тъкмо заради това този спомен от тъй рядко събитие е особено ценен.
Той отново бе започнал да разгръща картината.
Брашън намести късчето киндин в устата си.
— Е, аз пък не вярвам — сопна се той и погледна към капитана. — Точно това ме притесняваше. Ако някой ще окачва картина на кораб на борда си, то тя ще изобразява самия съд. Но живите кораби не биват залавяни. Всеки знае това. Картината е фалшива. — Сякаш случайно той погледна към прекупвача. — Не ви наричам лъжец — бързо добави Брашън, за да смекчи възмущението върху лицето на Фолдин. — Просто казвам, че човекът, който ви е продал тази картина, ви е излъгал.