И заместникът се усмихна насреща му. Той добре знаеше, че загатването за насрещната неинформираност е най-добрият начин да накараш човек да разкрие необмислено много.
Ходът му проработи. Възмущението на прекупвача отстъпи пред хладно самодоволство.
— Не мисля така. Да, разбирам на какво основавате твърденията си. Пленяването на жив кораб не е нещо обичайно. Някой обикновен човек не би могъл да го постигне. Но капитан Кенит го стори. Ако това име ви говори нещо, то чутото не би ви изненадало.
Капитан Фини изсумтя презрително.
— Този мухльо? Той жив ли е още? Бих заложил злато, че по това време някой трябваше да го е разпорил. Той още ли дрънка онези глупости за крал на пиратите?
За пръв път Брашън имаше впечатлението, че наскърблението на Фолдин е искрено. Пухкавият прекупвач се изпъна в цял ръст и буквално се наду, покривайки с бръчки ризата си.
— Говорите за човек, който е неофициално сгоден за дъщеря ми. Аз имам изключително високо мнение за капитан Кенит и за мен е чест, че той ми е делегирал изключителната привилегия да продавам неговите стоки. Няма да търпя подобни думи по негов адрес.
Фини извъртя очи към Брашън.
— В такъв случай няма да чуеш нищо от мен по негов адрес. Този човек е побъркан, Фолдин. Той е прекрасен капитан и умее да дисциплинира хората си. Това трябва да му призная. Но миналата година всички говореха как той бил предречен да стане владетел на Пиратските острови. Носеха се слухове, че посетил Острова на Чуждите и там получил такова предсказание. Е, ти много добре знаеш колко ни е изтрябвал крал, фу! После се чу, че започнал да освобождава робски кораби. Не че не изпитвам състрадание към клетниците, пренасяни в трюмовете им. Но няма как да не мисля за себе си, когато проклетият Кенит вдигна прекалено много шум и принуди голобрадия сатрап да наеме патрули. Онова хлапе дори не осъзнава, че това е джамаилски проблем. Не, то кани калсидски капери и очаква те да ни прогонят. В действителност те само подбират най-тлъстата плячка и хвърлят вината върху нас.
Капитан Фини поклати глава и продължи:
— Крал на Пиратските острови. Ама разбира се. Именно такива неща бихме очаквали от един крал. Повече смрад, която да ни засипе.
Фолдин упорито скръсти ръце.
— Не е така, скъпи приятелю. Не е типично за мен да споря с клиент, но вие пропускате цялостната картина. Кенит помага на всички ни. Освободените от него роби се присъединяват към нас, обогатявайки нашите градове със занаятчии. И с плодовити жени. По-рано кой бягаше при нас? Убийци, изнасилвачи и крадци. Малцината честни хора, озовали се сред нас, трябваше да постъпят като двама ни: да открият начин честно да си изкарват прехраната сред тази среда. Кенит променя всичко това. Той влива в градовете ни нови хора, които искат единствено възможността отново да заживеят свободни. Той ще ни превърне в нация, а не сбирщина от враждуващи селища. Да, той привлече гнева на сатрапа. Слепците сред нас, които смятаха, че все още дължим вярност на едно надрусало се с наркотици хлапе, вече виждат истинската му същина. Неговите постъпки сложиха край на тази сантиментална привързаност. Всички ние започваме да осъзнаваме, че не дължим абсолютно нищо на Джамаилия и че трябва да мислим единствено за себе си.
Неохотно съгласие бе изникнало върху лицето на Фини.
— Аз не казвам, че той е чак толкова лош. Но ние не се нуждаем от крал. И сами се управляваме достатъчно добре.
Брашън изтегли на повърхността късче полузабравен слух.
— Кенит. Това не беше ли пиратът, който избивал целия екипаж, щом превземел кораба?
— Не всякога! — възрази Фолдин. — Той постъпва така само с корабите, пренасящи роби. Но има слух, че той е пощадил част от екипажа на живия кораб, макар последният също да пренасял роби. Корабът се радвал, че бил спасен. И се привързал към капитан Кенит.
— Жив кораб пренасял роби, впоследствие бил превзет и изоставил верността към семейството си? — Брашън поклати глава, развеселен. Той се обърна към капитана. — Може да не познавам въпросния кораб, но зная достатъчно за живите съдове, за да ви кажа, че тези две неща няма как да са верни.
— Верни са! — Фолдин се обърна едновременно и към двамата присъстващи. — Не е нужно да ми вярвате сляпо — добави той с достойнство. — Намирате се само на ден път от Заграба. Вървете да се убедите лично, щом се съмнявате. Живият кораб се намира там почти месец, на ремонт. Говорете с бившите роби, които Кенит е освободил. Аз самият не съм разговарял с фигурата, но дръзналите да го сторят казваха, че тя има добро мнение за новия си капитан.