В настоящия момент ѝ беше трудно да се придържа към подобни мечти. Никога животът не бе ѝ се струвал толкова сух. В столицата тя винаги бе съумявала да се изолира от покварата, изпълнила двора. Когато младият сатрап бе започнал да превръща пиршествата в чествания на несдържаното, Серила просто бе престанала да ги посещава. Ала на борда на кораба за нея бе невъзможно да избяга. Тя бе длъжна да се храни със сатрапа. Ако напуснеше тези покои и излезеше на чист въздух върху палубата, щеше да привлече грубиянското внимание на калсидския екипаж. Така че тя не би могла да открие покой дори и да разполагаше с разрешение да напусне.
Сатрап Косго и Кеки, една от съветничките му, лежаха върху огромния диван. И двамата бяха почти замаяни от дима на омайните билки. Кеки бе заявила, че това е единственият начин да държи замайването си настрана, и шумно се бе оплакала, че никога през живота си не е страдала от морска болест. Серила бе прекалено тактична, за да се осведоми за евентуална бременност. И преди се бе случвало някоя от съветничките на сатрапа да зачене от него, ала на това се гледаше като на проява на лош вкус. Въпросните деца биваха предадени в служба на Са, без никога да научат за произхода си. Единствено съпругата на сатрапа зачеваше наследник.
Впрочем Косго все още не бе сключил брак. Серила се съмняваше, че той ще го стори доброволно; по-скоро неговите сановници щяха да го принудят. Ако той останеше жив толкова дълго.
Тя погледна към него. Косго лежеше върху спътницата си и дишаше тежко. Друга съветничка, също замаяна, се бе отпуснала върху възглавниците край нозете му. Тя бе отметнала глава, разстлала тъмната си коса върху възглавниците. На моменти пръстите ѝ трепваха в спазъм. Отвратителна гледка.
До този момент пътуването представляваше поредица от оживени пиршества, редувани с периодите, през които Косго се възстановяваше от погълнатите наркотици. В тези периоди той призоваваше лечителите си, които му предписваха други наркотици, докато сатрапът не се почувстваше достатъчно добре, за да започне сам да определя удоволствията си.
Останалите благородници на борда също проявяваха подобна несдържаност. Единствено неколцина правеха изключение, останали в каютите си под претекст, че страдат от морска болест.
Още няколко калсидски кораба придружаваха Косго — аристократите, пътуващи с тях, често се присъединяваха за вечеря. Жените, които те довеждаха със себе си, приличаха на опасни питомци: те се съревноваваха за вниманието на онези, които сметнеха за най-властни. Тези жени ужасяваха Серила. Единственият по-ужасяващ аспект на тези вечери представляваха съпътстващите ги разговори. Калсидските благородници подстрекаваха Косго да използва Бингтаун като пример какво се случва с немирните, да не търпи непочтителните приказки на Търговците, а да ги усмири с твърда ръка. Те изграждаха в сатрапа усещане за гняв и самодоволство, които Серила смяташе за неоправдани. Ала тя отдавна бе преустановила опитите си да противодейства на това влияние. Калсидците я заглушаваха с ожесточен смях и открито ѝ се подиграваха. А на последната такава вечеря самият Косго ѝ бе заръчал да мълчи. Споменът за тази публична обида отново събуди пламъците на гнева ѝ.
Калсидският капитан на този съд приемаше скъпите вина, които сатрап Косго му изпращаше, ала презираше близостта на младия владетел. Той използваше задълженията си като претекст да отказва поканите, но Серила ясно различаваше презрението в очите му. Колкото повече Косго се опитваше да го впечатли, толкова повече капитанът го отбягваше. Опитите на сатрапа да наподоби калсидската агресивна напереност бяха мъчителни за гледане. Още по-неприятно бе, че съветнички като Кеки го насърчаваха. Изглежда те смятаха, че подобна незряла напереност изглежда мъжествено. Косго бе започнал да избухва срещу всичко, което не отговаряше напълно на желанията му. Поведението му напомняше на глезено дете. Никога нищо не го удовлетворяваше. Със себе си той бе довел музиканти и смешници, ала и техните изпълнения вече му се струваха скучни. И най-малкото препятствие го довеждаше до хленчене.