Серила въздъхна. Тя се приближи до масата и замислено прокара пръсти по ресните на покривката. Подир това отмести няколко лепнещи чинии и седна да изчаква. Тя копнееше да се върне в своята каюта, ала Косго я бе призовал под претекста, че иска да се посъветва с нея: докато той не я освободеше, тя нямаше право да се оттегли. А ако го събудеше, за да поиска подобно разрешение, сатрапът несъмнено щеше да откаже.
С опитите си да го разубеди от това пътуване Серила бе събудила подозренията му. В действителност те бяха основателни; тя определено предпочиташе да пристигне в Бингтаун сама. Тя познаваше тази земя много по-добре от него и бе напълно способна сама да достигне до решение. Само че Косго бе прекалено ревнив, за да допусне подобно нещо. Той, сатрапът, щеше да благоволи да удостои Бингтаун с присъствието си и да смае тамошните Търговци със своето величие. Те щяха да си припомнят, че самият Са му е дал власт над тях. Нещо, което те нямаха право да оспорват.
Серила бе сигурна, че Благородническият съвет ще го разубеди. Вместо това с отвратено смайване тя бе наблюдавала как неговите представители подкрепят това пътуване. Калсидските му съюзници също го бяха окуражили, макар че това не изненадваше никого. Подир уреждането на пътуването те бяха прекарали много нощи в гуляй със сатрапа, съпътствани от самоуверени обещания. Те щели да го подкрепят, да му помогнат да покаже на онези невежи Търгаши кой стои начело на Джамаилия. Той нямало какво да се плаши от тези негодници; калсидските му приятели щели да го подкрепят. Ако онези посмеели да повдигнат ръка срещу владетелите си, херцог Ядфин и наемниците му щели да им дадат основание да наричат земите си Прокълнатите брегове. Дори и в този момент Серила не можа да не поклати глава, припомнила си този разгул. Нима Косго не проумяваше, че сам влиза в ролята на примамка? Ако калсидците успееха да накарат Търговците да го убият, щяха да получат оправдание да оплячкосат и разрушат цял Бингтаун.
Поклащащият се огромен кораб пренасяше не само сатрапа и подбрани компаньонки, а и цяла свита слуги. Шестимата благородници, на които Косго бе заповядал да го придружат, също бяха довели своя прислуга. Един по-малък съд, пълен с млади аристократи, придружаваше кораба на сатрапа. Тези по-малки синове на благородни семейства той бе прилъгал със смътното обещание, че ако семействата им подкрепят експедицията, придружавалите го ще получат земи в Бингтаун. Напразно Серила се бе противопоставяла на тази му постъпка: пристигането с тези заселници само щеше да наскърби Търговците. Това му безразличие ясно показваше, че оплакванията им по повод заселващите се спекуланти изобщо не го касаят. Косго просто не ѝ обръщаше внимание.
И сякаш за да влошат нещата още повече, пред тази малка флотилия плаваха седем калсидски галери, натоварени с наемници в пълно въоръжение. Официално присъствието им бе обяснено като гаранция за безопасността на сатрапа сред гъмжащите от пирати води на Вътрешния проход. Едва подир отплаване Серила откри истинското им предназначение: те щяха допълнително да демонстрират силата на сатрапа, като опустошат всички пиратски поселища, които открият. Робите и плячката, получени от тези набези, щяха да бъдат пренесени в Калсид с кораба на младите благородници, за да погасят част от стойността на тази дипломатическа мисия. Самите благородници също щяха да вземат участие, за да се докажат като достойни.
За това си намерение сатрапът бе особено горд. Отново и отново Серила трябваше да изслушва напереното му изброяване.
— Първо, Бингтаун ще бъде принуден да признае, че моите патрулни кораби са стреснали пиратите. Робите, които ще отнесем, ще бъдат доказателство за това. Второ, Бингтаун ще остане впечатлен от силата на моите съюзници, съответно по-малко склонен да се противи на волята ми. Трето, по този начин ще възстановим средствата, вложени в тази малка експедиция. Четвърто, това ще ме превърне в жива легенда. Кой сатрап някога е проявявал подобна активност, кой е поемал нещата в свои ръце? Кой друг сатрап е бил тъй дързък?