Дори и да бъдеше запитана, Серила не можеше да посочи коя от двете опасности смята за по-голяма: Косго да се окаже заложник в Калсид или благородниците в столицата да се възползват от отсъствието на младия владетел и да заграбят всяка власт, до която могат да се докопат. Вероятно и двете, реши тя. Имаше моменти, като тази вечер, в които тя далеч не беше сигурна, че изобщо ще доживее да види Бингтаун. Те се намираха изцяло в ръцете на калсидските наемници, изграждащи екипажа. Корабът можеше да поеме направо към Калсид, без никой да го спре. Но съветничката се надяваше, че придружителите им възнамеряват най-напред да отведат сатрапа в Бингтаун. Ако наистина се окажеше така, тя се беше зарекла, че по някакъв начин ще избяга.
Само двама от сановниците се бяха опитали да убедят сатрапа да не предприема това пътуване. Всички останали бяха кимнали одобрително, признавайки, че наистина било нечувано за един действащ сатрап да предприема подобно пътуване, но в същото време го съветваха да постъпи както сам смята за най-добре. Никой от тях не бе предложил да го придружи. Те го бяха отрупали с подаръци и едва ли не го бяха избутали на кораба. Онези, на които Косго нареди да отпътуват с него, го последваха неохотно. И въпреки това сатрапът не бе способен да зърне следите на заговор, целящ отстраняването му.
Преди два дни Серила бе дръзнала да сподели притесненията си с него. В началото Косго бе реагирал с присмех, преминал в гняв.
— Ти се опитваш да се възползваш от страховете ми! Много добре знаеш, че нервите ми са изтерзани! Ти искаш да ме разстроиш, да разрушиш здравето и храносмилането ми с тези глупости! Мълчи, не искам да слушам повече! Върви в каютата си и остани там, докато не те повикам.
Бузите ѝ все още пламваха, когато тя си припомнеше тази случка. Двама ухилени калсидски моряци я бяха придружили до каютата. Никой от тях не се бе осмелил да я докосне, ала и двамата не се бяха посвенили надлежно да обсъдят тялото ѝ, с думи и с жестове. Веднага щом се озова в каютата си, Серила сложи резето на вратата и избута сандъка с дрехите си пред нея.
Едва на следващия ден Косго я повика отново. И първото нещо, което направи, беше да я запита дали си е научила урока. Този въпрос той бе задал ухилен, отпуснал юмруци на хълбоците си. В столицата сатрапът никога не би дръзнал да ѝ говори по такъв начин. Серила бе стояла пред него със сведен поглед и беше промълвила утвърдително. Това беше най-разумно, но вътре в себе си тя кипеше.
Да, тя си бе научила урока. Беше разбрала, че той е оставил цивилизацията зад себе си. По-рано той просто се бе развличал с пороци. Сега той изцяло бе потънал в поквара. И Серила възнамеряваше да си върне свободата още при първата възможност. На тази свиня тя не дължеше нищо. Единствено лоялността към сатрапството заплашваше да тормози съвестта ѝ. Нея тя бе смълчала с мисълта, че сама не би могла да стори много, за да спре гниенето му.
Подир онази случка сатрапът я наблюдаваше с дебнещия поглед на котка и непрекъснато очакваше от нея да му се противопостави. Серила внимаваше да отбягва това, но и не биваше да изглежда прекалено отстъпчива. Затова тя се ограничаваше да стиска зъби и да демонстрира сдържана учтивост, като същевременно се старае да го отбягва колкото се може повече. При тазвечерното си призоваване тя се бе опасявала, че отново ще се стигне до някакъв сблъсък. За щастие острата ревност на Кеки в случая ѝ помогна. В мига, в който Серила прекрачи прага на огромния салон, другата съветничка бе сторила всичко по силите си, за да ангажира цялото внимание на сатрапа. Тя бе отбелязала неоспорима победа и в момента Косго спеше.
Кеки нямаше никакъв срам. Тя беше станала компаньонка на трона благодарение на дълбоките си знания за езика и обичаите на Калсид. Но отдавна бе станало ясно, че тя е приела и тамошната култура. В Калсид една жена получаваше влияние единствено чрез мъжа, когото успееше да заплени. Тази нощ Кеки бе демонстрирала, че е готова на всичко, за да задържи вниманието на сатрапа. Жалко, че нейният метод беше и най-бързият начин да накара Косго да изгуби интерес към нея. Много скоро тя щеше да бъде захвърлена.
Серила се надяваше това да не се случи преди пристигането в Бингтаун.
Тя все още стоеше загледана в тях, когато сатрапът отвори едното от зачервените си от дима очи. Жената не извърна поглед — съмняваше се, че Косго изобщо осъзнава присъствието ѝ.
Това беше грешка.
— Ела тук — нареди той.
Серила започна да си проправя път сред чиниите и дрехите, покриващи дебелия килим. Тя спря на около два лакътя от дивана.
— Искал си да се допиташ до мен, велеславни?