— Ела тук! — лигаво повтори той. Показалецът му посочи място досами дивана.
Тя не направи тези крачки. Гордостта ѝ не позволяваше.
— Защо? — попита тя.
— Защото аз съм сатрапът и така нареждам! — процеди Косго, пламнал във внезапен гняв. — Друга причина не ти е нужна!
Той се надигна, изблъсквайки Кеки встрани. Тя простена, но въпреки това се отдръпна.
— Аз не съм слугиня — изтъкна Серила. — Аз съм съветничка. — Тя се изправи и зарецитира. — За да не бъде той замаян от ласкателството на жена, за да не бъде суетността му впримчена от онези, които искат само да получават, нека той избере компаньонки на своя трон. Те не ще бъдат нито над него, нито под него, а ще изричат мъдростта си открито, всяка в онази област, която сама най-добре познава. Той няма да допуска любимки сред тях, няма да ги подбира по външния вид. Компаньонката не бива да хвали, нито да се поддава на мнението му. Не бива да се бои от несъгласие: всичко това само би покварило честността на нейния съвет. Тя трябва…
— Тя трябва да млъкне! — изкрещя Косго и се засмя, одобряващ остроумието си.
Серила замълча, но не заради нареждането му. Тя остана неподвижна.
За момент той я наблюдаваше мълчаливо. Странно веселие проблясваше в очите му.
— Глупачка. Ти си толкова самонадеяна, толкова уверена, че няколко празни думи ще те защитят. Компаньонка. — Той процеди думите с презрение. — Звание за жена, която се бои да бъде жена.
Косго се облегна върху тялото на Кеки, като възглавница.
— Аз бих могъл да те излекувам от това. Бих могъл да те предоставя на моряците. Това минавало ли ти е през ума? Капитанът е калсидец. Той няма да се впечатли, че се отървавам от жена, която ме е раздразнила. — Той помълча. — Бих могъл първо да те отстъпя нему, а после той да те предаде на хората си.
Устата на Серила пресъхна; езикът ѝ остана залепнал за небцето. Да, той можеше да стори всичко това. Бе станал способен да го стори. Щяха да минат месеци преди завръщането му в Джамаилия. Кой щеше да посмее да се осведоми за случилото се с нея? Никой. Никой от благородниците на борда нямаше да дръзне да му се опълчи. Някои от тях дори щяха да сметнат, че тя сама си е виновна.
Но тя нямаше алтернатива. Ако веднъж отстъпеше пред него, той никога нямаше да се насити да измисля нови и нови начини, по които да я унижава. А ако тя покажеше, че тази заплаха я е стреснала, Косго щеше да продължи да си служи с нея. Тя ясно виждаше, че единствената ѝ надежда е да го предизвика.
— Стори го — хладно каза тя, изправи рамене и скръсти ръце. В тази поза жената ясно усещаше ударите на сърцето си. Сатрапът бе способен да го стори. Ако го стореше, тя нямаше да оцелее. Екипажът бе и многоброен, и груб. Сред някои от слугините вече се забелязваха насинени лица и залитащи походки. До Серила не бяха достигали слухове, но пък тя и не се нуждаеше от тях. За калсидците жените не бяха по-различни от добитък.
Тя се молеше той да отстъпи.
— Ще го сторя. — Косго се изправи на крака. И направи две несигурни крачки към вратата.
Краката ѝ започнаха да треперят предателски. Серила стисна зъби, за да не позволи на страха да проличи върху лицето ѝ. Тя бе направила своя ход и бе изгубила. Помогни ми, Са, примоли се тя. Идеше ѝ да вие от страх. Тя се боеше, че ще припадне. Пред очите ѝ вече започваше да причернява. Не, това беше блъф. Той щеше да спре. Нямаше да се осмели да го стори наистина.
Сатрапът спря. Той се олюля, но не беше ясно дали от нерешителност или от слабост.
— Сигурна ли си, че искаш това?
В думите му се долавяше подигравка. Той наклони глава на една страна.
— Наистина ли предпочиташ да се подложиш на подобно нещо, вместо да се опиташ да ми доставиш удоволствие? Давам ти още един момент да решиш.
Тя се чувстваше отвратително. Този последен шанс бе особено жесток. Тя усещаше как силата я напуска и желанието да се хвърли в краката му и да моли за милост я връхлетя. Единствено разбирането ѝ, че той не познава милостта, я задържа на крака. Тя безшумно прочисти гърло, но не отговори. Надяваше се, че отстрани мълчанието ѝ изглежда умишлено.
— Така да бъде. Помни, Серила, че ти сама направи този избор. Ти можеше да имаш мен.
Той отвори вратата. Отвън, както винаги, стоеше моряк. Серила винаги бе подозирала, че това постоянно присъствие е колкото охранител, толкова и тъмничар. Косго се облегна на рамката и дружески потупа мъжа по рамото.
— Върви да отнесеш съобщение до своя капитан, добри ми човече. Кажи му, че му предлагам една от жените си. Зеленооката. — Със залитане той се обърна, за да я изгледа. — Предупреди го, че тя е зла и кисела. Но освен това му кажи, че ездата ще му хареса. — Сатрапът я оглеждаше с жестока усмивка. — Нека изпрати един от хората си да я отведе.