Глава петнадесета
Вести
Алтея рязко въздъхна. Тя се оттласна от масата, с което накара перото на Малта да трепне над хартията. Малта наблюдаваше как леля ѝ се изправя, разтърква очи и се отдалечава от масата, покрита с документи и дъсчици.
— Трябва да изляза — обяви тя.
Роника Вестрит току-що бе влязла в стаята. Тя бе увесила кошница с цветя на едната си ръка, а в другата носеше кана с вода.
— Разбирам те — каза старицата и се зае да оставя товара си на една от масичките. Тя бе нарязала маргаритки, рози, папрат и гипсарки. При това тя се въсеше насреща им, сякаш ги винеше за нещо. — Досегът със задълженията ни трудно може да се нарече весел. Дори и на мен ми се налага да потърся свеж въздух след няколко часа. — Роника замълча за момент, преди да добави обнадеждено. — Лехите край предната врата имат нужда от внимание. Ако ти се занимава с градинска работа…
Алтея нетърпеливо поклати глава.
— Не — тросна се тя. За следващите си думи младата жена смекчи тона си. — Ще отида да се разтъпча из града. Да се разходя, да видя приятели. Ще се върна преди вечеря.
Забелязала свъсването на майка си, тя допълни:
— Тогава ще се погрижа за лехите. Обещавам.
Старицата стисна устни, но не каза нищо. Малта изчака Алтея да стигне почти до прага, преди да се осведоми с любопитство:
— Отново ли ще ходиш при онази бижутерка? — Оставила перото, тя се престори, че разтрива очите си.
— Може би — равнодушно отвърна Алтея. Но Малта долови сдържано раздразнение в думите ѝ.
Роника изсумтя. Личеше, че тя се колебае дали да каже нещо. Леля Алтея уморено се обърна към нея.
— Какво има?
Старицата сви рамене съвсем леко, защото ръцете ѝ бяха заети с цветята.
— Нищо. Просто ми се иска да не прекарваш толкова време с нея открито. Тя не е единствената в града, с която да си струва да разговаряш. Освен това някои казват, че тя с нищо не е по-добра от спекулантите.
— Тя ми е приятелка — каза Алтея.
— Из града се говори, че тя се е настанила в живия кораб на Лъдчънсови. Клетият кораб никога не е бил съвсем наред с главата, а тя толкова го е побъркала, че когато семейство Лъдчънс изпратили хора да я прогонят от собствеността им, корабът пощурял. Той ги заплашил, че щял да им откъсне ръцете, ако само посмеели да стъпят на борда. Можеш да си представиш колко мъчително беше това за Еймис Лъдчънс. Бедната Търговка от години се опитва да запазва името на рода си неопетнено. Сега отново се шуми около семейството ѝ; отново се разказват някогашните истории как Парагон полудял и избил всички на борда си. Всичко това е по вина на тази жена. Тя не бива да се намесва в делата на Търговците.
— Майко, истината е далеч по-сложна от нещата, които си чула. — Търпението на Алтея започваше да се изчерпва. — Ако желаеш, ще ти разкажа всичко, което ми е известно. Само че ще го сторя по-късно, когато наоколо има само зрели хора.
Малта веднага разбра, че това подмятане е насочено към нея. Тя не остана длъжна.
— На бижутерката ѝ се носи странна репутация. Да, всички казват, че тя е много умела. Но хората на изкуството често са чудаци. Тя живее заедно с жена, която се облича и се държи като мъж. Това известно ли ти е?
— Джек е от Шестте херцогства или някоя от варварските земи. Там жените са такива. Дръж се като възрастна, Малта, и престани да се вслушваш в противни слухове — остро я посъветва Алтея.
Малта предизвикателно отметна глава.
— Аз наистина предпочитам да ги отбягвам, освен ако името на моето семейство също не се окаже завлечено в тях. Зная, че не подобава на една дама да обсъжда подобни неща, но според мен ти трябва да знаеш как някои казват, че ти посещаваш майсторката на накити по същата причина: за да спиш с нея.
Сред шокираното мълчание, което настъпи, Малта добави лъжица мед към чая си. Лъжицата звънна приятно, почти весело върху порцелана.
— Ако имаш предвид, че се чукам с нея, кажи го — рече Алтея. Тя умишлено натърти думата, с треперещ от гняв глас. — Щом ще бъдеш груба, защо да отбягваш крайностите?
— Алтея! — Чак сега старицата се окопити достатъчно, за да напусне втрещеното си мълчание. — Няма да използваш подобни думи под моя покрив!
— Мисълта вече бе изразена, аз просто я доизясних. — Макар да отвръщаше на майка си, Алтея през цялото време ожесточено се взираше в Малта.
— Няма как да виниш хорските приказки — отбеляза Малта, след като отпи. За нея беше лесно да поддържа гласа си небрежен. — Все пак тебе те нямаше почти година, а и освен това се върна вкъщи преоблечена като момче. Отдавна си навършила възрастта, в която би трябвало да си намериш съпруг, а ти не проявяваш никакъв интерес към мъжете. Вместо това се разхождаш из града като мъж. Нормално е, че някои ще започнат да те подозират в… странност.