— Малта, това не само не е вярно, а и не е възпитано — каза Роника. Върху бузите ѝ бяха изникнали петна. — Алтея не е прекалено възрастна, за да си търси съпруг. Ти много добре знаеш, че Граг Тенира в последно време проявява значителен интерес към нея.
— А, той ли? Всички знаем, че родът му проявява още по-голям интерес към влиянието на нашето семейство. Откакто семейство Тенира започнаха напразната си проява на търговския кей, те се опитват да привлекат други към каузата си.
— Постъпката далеч не е напразна. В случая става дума за самата ни независимост. Разбира се, аз не очаквам от теб да разбереш това. Семейство Тенира отказват да плащат новите тарифи, защото те са незаконни и несправедливи. Но аз се съмнявам, че ти изобщо си способна да проумееш подобно нещо, освен това нямам желание през остатъка от деня да слушам как деца бръщолевят за неща, които не са им известни. До после, майко.
Вирнала нос, все още разгневена, Алтея изхвърча през вратата.
Малта се заслуша в отдалечаващите се стъпки. Тя унило побутна документа пред себе си. Неговото шумолене наруши тишината.
— Защо направи това? — тихо попита баба ѝ. В гласа ѝ нямаше гняв, само безстрастно любопитство.
— Нищо не съм направила — възрази Малта. Преди старицата да е успяла да оспори това, девойката попита: — Защо Алтея има право изведнъж да заяви на всеослушание, че ѝ е омръзнало да работи и излиза на разходка? Ако аз опитах подобно нещо…
— Алтея е по-голяма от теб. Тя е по-зряла. Тя е свикнала сама да взема решения. Тя спази своята част от споразумението. Тя живееше тихо и сдържано, без да…
— Тогава защо из града се носят тези слухове?
— Аз не съм чувала слухове. — Баба ѝ вдигна кошницата и каната, сега опразнени. Вазата тя постави в средата на масата. — Но за момента чух достатъчно от теб.
И сега в гласа ѝ нямаше раздразнение, а само сухота. И някаква безнадеждност. Но лицето ѝ носеше неодобрение.
Възрастната жена се извърна и мълчаливо напусна стаята.
Малта подбра момент, когато Роника се намираше извън помещението, но все още можеше да я чуе. Тя каза гласно:
— Тя ме мрази. Тази старица ме мрази. Нямам търпение татко да се прибере… Той ще оправи нещата…
Стъпките на Роника Вестрит дори не трепнаха. Малта се облегна тежко и избута прекалено сладкия чай. Заминаването на Рейн бе изострило предишната скука. Тя дори не можеше да предизвика спор с близките си. Влудяваща скука. В последно време девойката се улавяше, че е започнала да провокира околните, за да се разсее. Липсваше ѝ вълнението, донесено от Рейн. Цветята отдавна бяха увехнали, сладкишите изядени. Единствено скътаните съкровища, примесени с даровете му, напомняха за посещението му. Каква полза от поклонник, който живееше тъй далече?
Тя чувстваше, че отново пропада в познатата яма на сивота. Всеки ден се оказваше изпълнен с работа и задължения. Баба ѝ постоянно грачеше подире ѝ в напомняне на очаквания, а оставяше леля Алтея да си прави каквото си ще. За Малта всичко се свеждаше до едно: да прави онова, което баба ѝ и майка ѝ изискват от нея. Да подскача по техните конци. И Рейн също искаше това от нея, макар сам да не го осъзнаваше. Той бе привлечен към нея не просто заради красотата и очарованието ѝ, а защото тя беше млада. Той смяташе, че ще може да контролира всичките ѝ действие и даже мислите ѝ. Е, предстоеше му да открие, че се лъже. Всички те не бяха познали.
Тя се надигна от масата, изоставяйки сметките, и се приближи до прозореца. Той гледаше към занемарените градини. Алтея и старицата си играеха на поддръжка, ала подобна работа изискваше истински градинар с поне десетина помощници. Ако нещата продължаваха с това темпо, към края на лятото градината щеше да се е занемарила окончателно. Но това нямаше да се случи, разбира се. Много преди това баща ѝ щеше да се е прибрал, и то с пълна кесия. Той щеше да сложи край на този хаос. В къщата отново щеше да има слуги и хубава храна. Баща ѝ щеше да се върне всеки момент, в това тя беше сигурна.
Малта стисна зъби, раздразнена от спомена за вчерашната вечеря. Майка ѝ бе изразила тревогата си от закъсняването на кораба. Леля Алтея бе добавила, че на пристанището нямало новини: никой от пристигащите съдове не бил виждал Вивачия. Кефрия бе предположила, че съпругът ѝ е избрал да закара товара си директно в Калсид.