Алтея отчаяно поклати глава и въздъхна. Тя повдигна очи от чая, от който бе отпивала по време на оплакването си, и улови погледа на Граг. Той ѝ се усмихна.
Двамата седяха на една малка масичка пред пекарна. Тук, насред града, нямаше да им се налага да се боят от клюкари, които иначе биха проявили интерес към една тяхна уединена среща.
По пътя към магазинчето на Янтар Алтея се беше натъкнала на Граг. Той бе успял да я убеди да поспре достатъчно дълго, за да се подкрепи с него. И когато той се бе осведомил за причината, разстроила я достатъчно, та да излезе без шапка, тя бе изсипала сутрешните си тревоги пред него. За който изблик тя чувстваше известен срам.
— Извини ме. Ти ме покани на чай, а аз съм седнала да хленча за племенничката си. Съмнявам се, че ти е приятно да слушаш подобни неща. А и освен това не бива да говоря за семейството си. Но тази Малта! Зная, че тя влиза в стаята ми, когато не съм вкъщи. Зная, че тя рови из вещите ми. Но… — Тя млъкна със закъснение. — Не, не бива да позволявам на дребната хитруша да ме ядосва по такъв начин. Вече разбирам защо майка ми и сестра ми са се съгласили тя да бъде ухажвана толкова рано. Това може да е единственият начин да се отървем от нея.
— Не говори така! — усмихнато я смъмри Граг. — Сигурен съм, че те не биха сторили подобно нещо.
— Така е. В действителност те ѝ мислят доброто. Майка ми недвусмислено ми заяви, че очаква Рейн да се оттегли, когато поопознае Малта. — Алтея въздъхна. — Ако зависеше от мен, аз бих ускорила нещата, преди той да се е опомнил.
Граг дръзко я докосна по ръката с пръст.
— Не, не би го сторила. Ти не си такава.
— Сигурен ли си? — пошегува се тя. Граг се престори на уплашен. — Нека говорим за нещо друго, каквото и да е. Разкажи ми за сражението ви. Съветът съгласи ли се да ви изслуша?
— Съветът се оказа по-упорит противник от служителите на сатрапа. И все пак членовете му се съгласиха да ни изслушат. Утре вечер.
— Ще присъствам — обеща Алтея. — Ще ви предоставя всякаква подкрепа, каквато мога. Ще сторя всичко по силите си, за да доведа мама и Кефрия.
— Не съм сигурен, че от апела ни ще има полза, но пак се радвам, че склониха да ни приемат. Нямам представа какво ще прави татко. — Граг поклати глава. — До този момент той отказва каквито и да било компромиси. Отказва да плати, отказва да обещае да плати. И си оставаме на кея, претоварени. Има посредници, които очакват товара ни, но данъчните служители отказват да ни пуснат. Татко не иска да плати, а никой от Търговците не иска да ни подкрепи. Това ни уврежда, Алтея, и то по много лош начин. Ако това се проточи, има вероятност да ни накара да отстъпим. — Той рязко замлъкна и поклати глава. — Но на теб не ти трябват още тревоги и лоши новини, имаш си достатъчно. Затова ще ти кажа една добра новина. Твоята приятелка приключи с ръцете на Офелия — резултатът е великолепен! За Офелия беше трудно. Тя казва, че не изпитва болка като нас, но пак личеше, че се затруднява. Усещането ѝ напомняше на загуба…
Граг затихна. Алтея не го подкани. Тя разбираше, че споделените усещания с живия кораб са прекалено лични.
Глухата болка от раздялата с Вивачия пламна рязко. За момент Алтея стисна юмруци в скута си, решена да изтласка усещането. Тя не можеше да стори нищо, преди Кайл да доведе кораба обратно у дома. Ако изобщо го стореше. Кефрия твърдеше, че той никога не би изоставил нея и децата, но Алтея не смяташе така. Кайл притежаваше безценен кораб, съд, който той в действителност нямаше никакво право да управлява. Ако се отправеше на юг, щеше да може да плава с кораба като свой. И щеше да натрупа богатства, съобразяващ се единствено със себе си.
— Алтея?
Тя се сепна, гузна, че е забравила събеседника си.
— Извинявай.
— В твоето положение аз също бих бил разсеян — усмихна се Граг. — Продължавам да разпитвам всеки от завръщащите се кораби за нея. Боя се, че това е всичко, което мога да сторя сега. Следващия месец, когато отново отплаваме към Джамаилия, ще мога да питам срещнатите кораби.
— Благодаря ти — каза тя. Забелязала прекалена нежност в погледа му, Алтея пренесе разговора в по-безопасна посока. — Офелия също ми липсва. Ако не бях обещала на майка, че ще бъда по-сдържана, щях да дойда да я посетя. Единственият път, когато отидох на кея, пазачите се заядоха с мен. За да не създавам скандал, аз не настоях. — Жената въздъхна и отново промени темата. — Значи Янтар е успяла да възстанови ръцете ѝ…