Граг се облегна назад. В тази поза му се наложи да присвие очи заради следобедното слънце.
— Не просто да ги възстанови. Тя ги промени изцяло, за да станат съразмерни по-тънките пръсти. Тъй като Офелия се притесняваше за отстранените стружки, твоята приятелка започна да ги събира в кутия. Нито една стърготина не е напускала борда. Останах изненадан, че човек, който не е родом от Бингтаун, е способен на подобно разбиране. А Янтар направи нещо повече. Тя се посъветва с Офелия и получи разрешение от баща ми да превърне стърготините в гривна. Никой друг жив кораб няма да има подобен накит, не само изработен от умел творец, а и съставен от собствения му материал. Офелия е страшно доволна.
Алтея се усмихна, макар да оставаше изненадана от чутото.
— Баща ти е позволил на Янтар да обработва магическо дърво? Мислех, че това е забранено.
— В случая е различно — побърза да изтъкне Граг. — На практика това е част от ремонта. Янтар просто възстановява колкото се може повече от Офелия. Близките ми дълго обсъждаха това, преди татко да даде разрешението си. Честността на Янтар в голяма степен повлия на решението ни. По време на цялата възстановителна работа тя нито веднъж не се опита да прибере и най-дребната тресчица. Ние я наблюдавахме, защото, както сама знаеш, този материал е изключително скъп. Не, Янтар е достоен човек. Освен това тя прояви изключителна гъвкавост във възстановителната работа. Дори гривната ще бъде изработена на място, направо върху самата палуба. Приятелката ти трябваше да разнася сума ти инструменти, и то в маскировката си на робиня.
След тези думи Граг отхапа от сладкиша си и задъвка замислено.
Янтар не бе разказала на Алтея нищо от това, но девойката не се изненадваше. Майсторката на накити си имаше тайни, в които другата не възнамеряваше да се замесва.
— Тя е забележителен човек — отбеляза Алтея, отчасти размишляваща гласно.
— Майка ми каза същото — съгласи се Граг. — Това е най-странното. Майка ми и Офелия винаги са били много близки. Те бяха приятелки още преди майка ми да сключи брак с баща ми. Тя много се беше притеснила, когато научи, че Офелия е била ранена в битката. И изпитваше дълбоки резерви, задето позволяваме на някаква непозната да я лекува. Беше сърдита на баща ми, задето се е съгласил, без преди това да се допита до съпругата си.
Алтея се подсмихна с разбиране. Избухливостта на Нария Тенира бе легендарна. Красивото лице насреща ѝ отвърна на мимиката. За миг един безгрижен моряк замени сериозния и сдържан Търговец.
В родния Бингтаун Граг обръщаше голямо внимание на семейната репутация и подобаващото държание. Моряшките му дрехи бяха изчезнали, за да бъдат заменени с тъмно палто, панталони и бяла риза. Това ѝ напомняше за начина, по който баща ѝ ходеше облечен в града. С тези одеяния Граг изглеждаше по-възрастен, по-сериозен и улегнал. Сърцето ѝ се почуди от факта, че той умее да се усмихва по такъв начин. Търговецът беше мъж, достоен за интерес и почит, а морякът беше привлекателен.
— После майка настоя да присъства на поправката. Янтар не възрази, но аз мисля, че тя беше малко наскърбена. Никой не обича проявите на недоверие. Впоследствие тя и майка започнаха да разговарят с часове, на всякакви теми. Офелия също се присъедини, разбира се. Не е нужно да ти обяснявам, че е невъзможно човек да си отвори устата на предната палуба, без Офелия да се намеси. Развоят бе изненадващ: майка стана особено крайна във възгледите си против робството. Онзи ден тя връхлетяла върху някакъв човек на улицата. Някакво момиченце с татуирано лице му носело багажа. Майка изблъскала торбите от ръцете на детето и казала на непознатия, че трябвало да се засрами, задето е отнел невръстно дете от родителите му. И довела момичето у дома. — Граг бе придобил объркан вид. — Не зная какво ще правим с малката. Тя е прекалено изплашена и почти през цялото време мълчи, но майка успяла да разбере, че момиченцето няма роднини в Бингтаун. То било отделено от близките си и продадено. Като теленце.
В думите му се долавяше потиснато чувство. С тази негова страна Алтея не беше запозната.
— И непознатият просто е позволил на майка ти да отведе момиченцето?
Граг отново се усмихна, този път стръвно. Очите му блестяха.
— Не с особено желание. Но майка е била заедно с Ленел, нашия готвач. А Ленел не е човек, който би допуснал някой да посяга на неговата работодателка. Робопритежателят крещял заплахи подире им, но се ограничил с това. Онези, които изобщо му обръщали внимание, му се присмивали. Пък и какво би могъл да стори той? Да се яви пред градския съвет и да се оплаче, че незаконно притежаваната му робиня е била отвлечена?