— По-скоро ще отиде там, за да подкрепи онези, които искат да узаконят робството.
— Майка ми вече е решила, че когато се явим пред Съвета, за да изложим жалбите си, тя ще повдигне въпроса с робството. Тя настоява нашите закони против него да бъдат спазвани.
— Как? — с горчилка запита Алтея.
Граг не отговори веднага.
— Не зная — тихо призна той. — Но поне трябва да опитаме. До този момент ние извръщахме погледи. Янтар казва, че ако робите са уверени, че ние ще ги подкрепим, те не биха се бояли да кажат, че са поробени. Господарите им ги плашат, че ако се обявят за свободни, ще бъдат измъчвани до смърт, без никой да се намеси.
Алтея почувства ужасяваща студенина. Тя си мислеше за детето, което Нария бе прибрала. Дали момиченцето все още се боеше от подобни мъчения? Как би могъл някой да живее под подобна сянка?
— Янтар смята, че с искрена подкрепа те ще могат да се освободят. Робите са много повече от притежателите си. Освен това тя мисли, че ако Бингтаун скоро не предприеме нещо, за да им върне свободата, ще последва кървав бунт, който ще разруши целия град.
— Значи ние им помагаме да си върнат свободата или погиваме, когато те си я възвърнат сами?
— Нещо такова. — Граг повдигна халбата си и отпи замислено.
Алтея въздъхна. Тя сръбна от чая си и се загледа.
— Недей да униваш толкова, Алтея. Ние правим всичко по силите си. Утре ще се явим пред Съвета. Има вероятност да успеем да ги накараме да се вразумят и за новите тарифи на сатрапа, и за робството.
— Може би си прав — неохотно се съгласи тя. Не му каза, че не бе размишлявала за робството или за новите налози. Тя се бе взирала в красивия и добросърдечен млад мъж, седнал насреща ѝ, и бе изчаквала. Напразно, защото към него тя изпитваше единствено приятелство. В един момент тя въздъхна. Защо почтен и свестен мъж като Граг Тенира не вълнуваше сърцето ѝ по начина, удавал се на Брашън Трел?
За малко той не се насочи към задния вход.
Някакъв остатък от някогашната гордост го накара да пристъпи до предната врата и да позвъни. Той отказваше да поглежда към себе си, докато изчакваше. Дрехите му не бяха окъсани или мръсни. Жълтата риза бе от най-скъпа коприна, също като кърпата, обвила врата му. Тъмносините панталони и жилетката бяха кърпени, ала добрият моряк никога не се свенеше да показва шивашките си умения. И ако тези одежди бяха по-подходящи за един пират, отколкото за сина на един Търговец… какво пък, през тези дни Брашън Трел беше по-скоро първото. В ъгълчето на устата му имаше белег от изгорено, следа от едно заспиване с киндин, само че мустакът скриваше по-голямата част от белега.
При мисълта за това той се подсмихна за момент. На практика нямаше основания да прикрива раничката; в близост до лицето му Алтея би си намерила други занимавки от взирането.
Слухът му дочу леките стъпки на слугинята, той свали шапка.
Една добре сложена млада жена изникна на вратата. Тя го огледа и остана видимо недоволна от вида му. А на усмивката му отвърна с обиден поглед.
— Трябва ли ти нещо? — високомерно запита тя.
Брашън смигна.
— Трябва ми по-учтиво посрещане, но се съмнявам, че от теб бих могъл да го получа. Тук съм, за да видя Алтея Вестрит. Ако нея я няма, ще говоря с Роника Вестрит. Нося новини, които не могат да чакат.
— Нима? Боя се, че все пак ще им се наложи, защото и двете ги няма. Приятен ден.
Тонът ѝ далеч не съответстваше на пожеланието. Брашън бързо пристъпи напред, за да стъпи на прага.
— Но Алтея се е върнала? — настоя той. Нуждаеше се да чуе тези думи.
— Още от седмици. Дръпни се! — процеди тя.
Брашън едва не потръпна от облекчение. Тя си беше у дома, в безопасност. Междувременно слугинята продължаваше да дърпа вратата в опит да я затвори. Брашън реши, че сега времето за учтивост е отминало.
— Няма да си ида. Казах ти, че нося важни новини. Хленченето ти не ме впечатлява. Пусни ме да вляза, иначе господарките ти ще останат много недоволни.
Слугинята стреснато направи крачка назад. Брашън се възползва, за да прекрачи прага. Той се огледа и се навъси. Капитан Вестрит винаги се бе гордял с антрето на дома си. То все така оставаше чисто и ярко, ала предишният блясък бе изчезнал. Вече не се долавяха уханията на восък и масло. В един ъгъл той дори зърна паяжини.