За момент той затвори очи в безмълвна молитва тя да е добре. Искрена молитва. Подир това той пъхна ръце в джобовете си и продължи да се разхожда по коридора.
В магазинчето на Янтар Алтея разсеяно разравяше съдържанието на кошница с накити. Тя издърпа ръка и се вгледа в украшението, което понастоящем пръстите ѝ стискаха. Ябълка. Следващата извадена дървена фигурка изобразяваше круша, а онази след нея: котка, обвила опашка около себе си. Янтар тъкмо се сбогуваше с някакъв клиент и го уверяваше, че огърлицата с избраните от него фигурки ще бъде готова още утре по същото време. Когато вратата се затвори след него, занаятчийката премести шепа накити в една съдинка и се зае да връща останалите мостри по местата им. Алтея отиде да ѝ помогне, което се превърна в повод двете да продължат прекъснатия си разговор.
— Нария Тенира възнамерява да повдигне пред Градския съвет проблема с робството. Това ли дойде да ми кажеш?
— Мислех, че би искала да знаеш за последиците от сладкодумието си.
Янтар се усмихна доволно.
— Това вече ми е известно. Нария сама ми каза. Аз я шокирах с думите, че бих искала да присъствам.
— На тези срещи не се допускат външни хора — рече Алтея.
— И тя ми каза същото — без да се засяга отвърна Янтар. — Това ли те доведе тук?
Алтея сви рамене.
— От известно време не бях те виждала. И не ми се връщаше при сметките и Малта. Някой ден, Янтар, ще сграбча това момиченце и ще го разтърсвам, докато не му изпопадат зъбите. Влудява ме.
— На мен ми се струва, че е тръгнала по стъпките на леля си. — Забелязала Алтеиния унищожителен поглед, Янтар добави: — Както би изглеждала леля ѝ, ако не беше започнала да плава заедно с баща си.
— Понякога се чудя дали с тази си постъпка той действително ми е направил услуга — замислено каза Алтея.
Сега беше ред на Янтар да се изненадва.
— Нима ти би предпочела нещо различно?
— Не зная. — Алтея прокара ръка през косата си. Другата я наблюдаваше развеселено:
— Вече не се преструваш на момче. Крайно време е да се погрижиш за прическата си.
Алтея простена и потупа темето си.
— Ролята на жена от Бингтаун е също тъй неискрена за мен. Виж, сега добре ли изглежда?
Майсторката се пресегна над тезгяха и отмести един от кичурите на приятелката си.
— Сега вече е по-добре. Но какво имаш предвид под неискрена? Как така неискрена?
За момент Алтея прехапа устна, сетне поклати глава.
— Фалшива във всяко едно отношение. В тези дрехи се чувствам като пленница: трябва да седя по определен начин, да ходя по определен начин. Дори не мога да повдигна ръка, без ръкавите да ми покрият лицето. От шнолите ме заболява глава. С хората трябва да разговарям по точно определен начин. Дори присъствието ми тук, в твоя магазин, е повод за слухове. Но най-лошо от всичко е, че трябва да се преструвам, че искам неща, които в действителност не ме интересуват. — За момент младата жена замълча. — Понякога почти успявам да излъжа себе си. Ако наистина ги исках, животът ми щеше да стане много по-лесен.
Майсторката на бижута не отговори веднага, а взе няколко от съдинките и се отправи към задната част на магазина. Алтея я последва.
Янтар спусна мънистената завеса и се настани край работната си маса, а гостенката ѝ си придърпа стол. По подлакътниците му личаха следи от острие.
— Какви са тези неща, които не желаеш? — меко попита Янтар и се зае да подрежда фигурките пред себе си.
— Нещата, които от една истинска жена се очаква да иска. Ти ме накара да осъзная това. Аз не си мечтая за бебета и красива къща. Не искам дом и семейство. Дори не съм сигурна, че искам съпруг. Днес Малта ме обвини, че съм била чудата. Това ме засегна в много по-голяма степен от всички останали обиди, които тя хвърли в лицето ми. Болеше, защото е истина. Аз наистина съм странна. Аз не искам нищо от нещата, които една жена би трябвало да иска. — Тя започна да разтрива слепоочията си. — Би трябвало да искам Граг… Не ме разбирай погрешно, аз наистина го харесвам и ми е приятно да разговарям с него. — Вперила поглед във вратата, Алтея додаде. — Приятно ми е, когато той докосва ръката ми. Но когато си представя себе си като негова съпруга…
Тя поклати глава.
— Това не е нещото, което искам. То би ми струвало прекалено много, дори и да е най-разумната ми постъпка.
Янтар не каза нищо. Тя подготвяше дървени и метални мъниста и отмерваше нужната копринена нишка, която щеше да сплете.