— Ти не го обичаш — рече накрая тя.
— Бих могла да го обикна, но не си позволявам. Като да искаш нещо, което не би могла да си позволиш. Той няма някакви недостатъци, заради които да не мога да го обикна, но проблемът е, че има толкова много неща, които… Които са свързани с него. Неговите близки. Неговото наследство. Неговият кораб, неговата позиция в обществото. — Алтея отново въздъхна. — Самият човек е прекрасен. Но аз просто не мога да се откажа от всичко онова, което би трябвало да оставя, за да го обикна.
Янтар започна да нанизва огърлицата.
Алтея плъзна пръсти по очертанията в подлакътника.
— Той очаква известни неща от мен. В тях не влиза моята дейност като капитан на борда на собствения ми жив кораб. Той очаква от мен да стана домакиня и да се грижа за дома. За дома, в който той ще се завръща от пътуванията си… и в който радостно ще го посрещат децата, които аз ще съм отгледала. — Веждите ѝ се събраха над тъмния ѝ поглед. — Ще очаква всичко това от мен, за да може да съсредоточи цялото си внимание върху кораба — рече тя с горчилка. — От мен ще се очаква да сторя всичко, за да може той да живее живота, който е искал.
Следващите си думи Алтея изрече тъжно:
— Ако реша да обикна Граг, да се омъжа за него, това би ми коствало всичко останало, което някога съм искала от живота си. Би трябвало да се отрека от всичко това заради любовта си към него.
— А ти не искаш това от живота си? — попита Янтар.
Кисела усмивка изникна върху Алтеиното лице.
— Аз не искам да бъда вятъра в платната му. Аз искам някой да стори това за мен. — Тя неочаквано се раздвижи. — Не, не се изразих правилно. Не мога да го обясня точно…
Янтар повдигна очи от работата си, за да се усмихне широко.
— Напротив. Ти се смущаваш, защото го изрече недвусмислено. Ти искаш партньор, който да следва твоята мечта. Не искаш да се разделяш със собствените си амбиции, за да изпълниш нечии чужди желания.
— В известна степен е така — неохотно призна Алтея. Миг по-късно тя остро попита: — Защо това да е грешно?
— Не е — увери я Янтар. И се подсмихна. — Стига да си мъж.
Алтея се облегна назад и упорито скръсти ръце.
— Не мога да променя нещата, които искам. — Когато Янтар не каза нищо, Алтея продължи троснато. — И не се опитвай да ми кажеш, че точно това била любовта: да се откажеш от всичко в името на друг!
— Има хора, които разсъждават именно по такъв начин — неумолимо изтъкна Янтар. Тя прибави още една фигурка към огърлицата и я повдигна за оглед. — Други са като впрегнат чифт, насочени към някаква цел.
— Второто не би било чак толкова лошо — призна Алтея. Ала свъсените ѝ вежди показваха, че тя не е особено уверена. — Защо хората не могат да се обичат едни други и пак да остават свободни? — неочаквано изрече тя.
Янтар поспря да разтърка очите си и замислено да подръпне едната си обица.
— Възможно е да обичаш по подобен начин — призна тя със съжаление. — Ала цената на този тип любов понякога е най-високата.
Майсторката на накити изричаше думите си със същата предпазливост, с която редеше и фигурките.
— Да обикнеш друг по подобен начин означава да признаеш, че неговият живот е също толкова важен, колкото е и твоят. И това не е всичко. Ще трябва да признаеш пред себе си, че е възможно той да има нужди, които ти не си способна да удовлетвориш, и че ти ще имаш задачи, които ще те отвеждат далече от него. Подобна обич струва самотност, копнеж, съмнение…
— Защо обичта трябва да струва каквото и да било? — прекъсна я Алтея. — Защо да примесваме нуждата с нея? Защо хората не могат да са като пеперудите, да се събират под лъчите на слънцето и да се разделят, докато денят е още светъл?
— Защото хората са хора, а не пеперуди. Да се преструваш, че хората могат да се сближават, да се обичат и после да се разделят, без мъка и последици: това е много по-неискрена роля от преструвката, че си Търговска дъщеря. — Янтар остави огърлицата и погледна Алтея в очите. — В никакъв случай не се опитвай да убедиш себе си, че ще можеш да легнеш с Граг Тенира и впоследствие да се отдръпнеш, без с това да накърниш целостта и на двама ви. Само преди мигове ти говореше за обич, необвързана с нужда. Ала да утоляваш нуждите си без обич е кражба. Ако трябва да го сториш, заплати някому. Но недей да ограбваш Граг с преструвката за липса на последици. Аз вече го познавам. Той не би могъл да ти даде това, не и по този начин.
Алтея скръсти ръце.
— Нямах намерение да постъпвам по подобен начин с него.
— Напротив — възрази приятелката ѝ и отново възобнови работа. — Всички си мислим за подобни неща. Но това не ги превръща в правилни.