Известно време майсторката мълча, сплитаща съсредоточено.
— Преспиването с някого винаги донася обвързване. Понякога това обвързване се ограничава до необходимостта и двете страни да се преструват, че случилото се е без значение. — Странните ѝ очи за момент докоснаха Алтея. — Понякога само едната страна се обвързва по подобен начин. Другата не го е осъзнала и не го споделя.
Брашън. Алтея се размърда неспокойно на стола си. Защо той изникваше в ума ѝ в най-неподходящите моменти? Всеки път, когато тя сметнеше, че го е прогонила от паметта си, бурените на тази интерлюдия изникваха отново. Тя за пореден път се разгневи, макар да не се чувстваше сигурна, че гневът е насочен именно към Брашън. Не, тя щеше да прогони тези мисли. Той беше отминала част от живота ѝ и вече се намираше зад нея. Оставаше ѝ само да я затрупа.
— Обичта не е свързана единствено с увереността към другия, със знанието, че той ще се откаже от определени неща за теб. Тя е знанието за нещата, които ти си готова да захвърлиш заради него. Бъди сигурна, че всеки от двамата партньори се лишава от нещо. Отделните мечти биват заменени с една обща мечта. В някои бракове едната от страните се отказва от почти всичко, което е искала преди. Но не винаги това е жената. Подобна жертва не е срамна, тя е любов. Ако смяташ, че другият човек си заслужава, нещата се получават.
Алтея мълчеше, отдадена на размисъл. В един момент тя рязко се приведе напред и попита:
— Смяташ ли, че ако се омъжа за Граг, бих променила мнението си?
— Ако двамата сключите брак, един от вас определено ще трябва да го стори — дълбокомислено отвърна Янтар.
Брашън за пореден път погледна към коридора. Къде беше изчезнала девойката? Нима тя възнамеряваше да го остави тук, докато вестоносецът доведе майка ѝ? Чакането винаги го затрудняваше. Въпреки това той се усмихна: предстоеше му да види Алтея, пък макар и да ѝ носеше неприятни новини. Що се отнася до чакането, то щеше да премине много по-леко в компанията на късче киндин, ала Брашън умишлено не беше взел от наркотика със себе си, защото Алтея не одобряваше тази негова малка слабост. Не биваше той да се показва като безнадеждно зависим. Тя и без това се мръщеше към въпросния му недостатък.
Е, а Брашън познаваше нейните недостатъци. Годините плаване с нея го бяха принудили да ги изтърпява. Но те нямаха значение. Той бе започнал да се привързва към нея. И това не беше свързано с онази тяхна единствена нощ. Въпросната нощ само го беше накарала да признае онова, което той изпитваше отдавна. Години наред той я беше виждал почти всеки ден. В много пристанища двамата се бяха хранили заедно, а на борда бяха работили редом един до друг. Тя не се отнасяше с него като с пропаднал Търговски син, а виждаше в него ценен член на екипажа, уважаваше го заради способностите и знанията му. Тя беше жена, но Брашън можеше да разговаря с нея по съвсем обикновен начин. Това беше нещо рядко.
Морякът се приближи до прозореца, за да надзърне към алеята. Тихи стъпки го накараха да се обърне. Това отново беше Малта.
Тя се усмихна тъжно. Поведението ѝ отново се беше променило.
— Изпратих да ги повикат, както заръча. Ако искаш, бих могла да ти предложа кафе и сладкиш.
Сега тя звучеше като възпитана млада дама, приветстваща своя гост. Това го накара да си припомни обноските.
— Благодаря ти. Бих искал.
Тя посочи към коридора и го изненада, хващайки ръката му. При това тя едва стигаше до рамото му. Тази близост му позволи да долови уханието на ароматно масло, от виолетки, идващо от косата ѝ.
За момент тя погледна през миглите си към него. Този поглед го накара да преосмисли досегашните си впечатления. Колко бързо растяха децата… Малта обичаше да си играе с малката Дело. Сестра си Брашън за последно бе виждал като съвсем малка. Оттогава бяха минали години.
Споходи го чувство за празнота. Той бе изгубил много повече от дома и наследството си.
Малта го въведе във всекидневната. Там вече имаше кафе и пресен хляб, поставени на една от масичките. Прозорецът бе отворен.
— Надявам се, че ще ти е удобно да изчакаш тук. Аз сама направих кафето. Дано не е прекалено силно.
— Сигурен съм, че ще ми хареса — смутено каза Брашън, връхлетян от двоен срам. Ето какво я беше забавило. И освен това родът Вестрит действително бе изпаднал в тежки времена, щом като самата дъщеря трябваше да прави кафето и поднасяше хляб на гостите. — Ти познаваш сестра ми, нали? — неочаквано запита той. — Дело Трел?