Тя изхихика в отговор на думите му.
— Каква съм и аз… Смутила съм те. Много съжалявам. Разбирам, че съм била прекалено фамилиарна с теб. Но това е защото ти беше помощник на милия ми дядо тъй дълго, че аз те чувствам като близък. Освен това се познавам с Керуин и Дело, исках да накарам брат им да се чувства приветстван. — Тя рязко снижи глас. — Мисля, че е несправедливо, задето не ти е позволено да се завърнеш в родния си дом. Така и не разбрах какво точно се е случило между теб и баща ти…
Тя замълча по начин, подканящ за доверие.
Обсъждането на семейните скандали бе последното нещо, с което Брашън възнамеряваше да се занимава сега. Освен това той не можеше да си спомни кога за последно се е озовавал в подобна нелепа ситуация. В един момент Малта изглеждаше невинно дете, което правеше всичко по силите си, за да приветства гост в отсъствието на възрастните. В следващия миг тя се превръщаше в изкусителка, която си играеше с него. Той носеше неотложни вести, освен това му се искаше да се срещне с Алтея, ала колкото по-дълго оставаше тук, толкова по-неспокойно се чувстваше. Със закъснение той осъзна, че цялата тази ситуация би могла да изглежда непристойна. По всичко личеше, че той е останал сам с една млада жена от добро семейство. Някои бащи и братя бяха обявявали дуели срещу далеч по-незначителни поводи.
Той отново се изправи.
— Боя се, че трябва да вървя. Имам и други задължения. Ще се върна в късния следобед. Предай на близките си поздрави.
Малта отново не понечи да се надигне. Този път Брашън не я и очакваше.
— Беше ми приятно да те видя отново. — Той кимна и се обърна да си върви.
— Брат ти Керуин не ме смята за дете.
Неволно той се обърна към нея. Малта не беше станала, но бе отметнала глава назад, оголила бялата си шия. Един кичур от косата ѝ се беше отпуснал, тя започна да го оплита около пръстите си.
— Той е сладък, като домашен котарак — продължи тя с лека усмивка. — А ти, подозирам, си по-скоро тигър. — Малта замислено притисна със зъби връхчето на пръста си. — Понякога домашните любимци са много скучни…
Неочаквано Брашън откри, че под пиратската му блуза тупти сърцето на възпитан Търговец. Той бе шокиран от поведението ѝ. Тонът ѝ не можеше да бъде сбъркан. В собствения си дом внучката на капитан Вестрит изпробваше уменията си на съблазнителка. Това беше възмутително.
— Трябва да се засрамиш от себе си — с искрено възмущение каза той.
Брашън не се обърна при шокирания ѝ възклик, а се отправи към главния вход. Той отвори вратата, за да излезе, и едва не се сблъска със смаяните лица на Роника Вестрит и Кефрия Хейвън.
— Слава на Са, че дойдохте — възкликна той.
— Кой си ти и какво правиш в дома ни? — Кефрия се оглеждаше трескаво, сякаш възнамеряваше да призове слуги.
— Брашън Трел — побърза да се представи морякът и се поклони. — Нося вести, свързани с Вивачия. Важни и лоши вести.
Тези думи веднага привлякоха вниманието им.
— Какво е станало? Да не би с Кайл да се е случило нещо? Или със сина ми? — веднага попита Кефрия.
— Не тук — нареди Роника Вестрит. — Елате, да отидем в кабинета. Върви, Кефрия.
Брашън се отдръпна, за да им направи път. По пътя той обясни:
— Вашата внучка ме пусна. Очаквах, че човекът, когото тя е изпратила, ще ви е подготвил за новините ми.
Искаше му се да попита за Алтея, но моментът не беше подходящ.
— Не ни е намирал никой — напрегнато каза Роника Вестрит. — Но аз се боях, че рано или късно при нас ще пристигнат неприятни вести.
След като тримата влязоха в кабинета, възрастната жена затвори вратата след тях.
— Седни, Трел. Какви вести ни носиш? И откъде знаеш? Ти вече не плаваш на борда на Вивачия; зная, че Кайл те е заменил със свой избраник. Къде си научил вести за Вивачия?
Каква част от истината той бе длъжен да разкрие? Ако имаше насреща си Алтея (и двамата седяха сами на по чаша бира), той би ѝ разказал всичко и би понесъл преценката ѝ. Препродаването на пиратски стоки се наказваше със смърт. Не можеше да се отрече, че това, с което той се занимаваше в момента, е незаконно.
Брашън реши да не лъже, а просто да премълчи.
— Вивачия е била пленена от пирати.