Той им предостави новината направо, стоварвайки я като котва. И преди двете да са успели да се опомнят и да го засипят с въпроси, той добави:
— Зная съвсем малко. Корабът е бил видян на котва в едно пиратско укритие. Не ми е известно какво е станало с екипажа и с капитана. Неприятно ми е, че трябваше да ви донеса подобна вест. Още по-неприятно ми е да съобщя, че човекът, който е пленил кораба, е някой си капитан Кенит. Нямам представа защо той е нападнал Вивачия. Носи му се репутация на амбициозен пират, поставил си за цел да обедини разбойниците под своето водачество. Той напада кораби, пренасящи роби. Слуховете казват, че той избива целия екипаж, а робите освобождава, за да си спечели тяхното благоволение. И благоволението на останалите пирати, които мразят робството като него.
Не му остана дъх да изрече повече, а и не се сещаше какво друго да каже. Кефрия бе придобила вида на обезкостена, отпуснала се безжизнено в креслото си. Единствено ръцете ѝ се раздвижиха, притиснали устата, за да смълчат писъка на ужас.
Роника Вестрит стоеше като вцепенена. Лицето ѝ бе застинало в маска на отчаяние. Старческите ѝ ръце бяха се вкопчили в облегалката на един близък стол — не ръце, а ноктите на птица.
Накрая възрастната жена си пое дъх и прошепна с усилие:
— Носиш ли ни искане за откуп?
Брашън почувства срам. Вдовицата на капитан Вестрит разсъждаваше бързо. Тя бе забелязала дрехите му и бе отгатнала настоящия му занаят. Явно тя смяташе, че той се явява като посредник на Кенит. Ужасяващ беше този срам, но пък той не можеше да я вини.
— Не — отвърна той. — Самият аз зная не повече от онова, което ви казах, а при това то е главно основано на слухове. — Той въздъхна. — Не мисля, че ще има откуп. Този капитан Кенит изглежда е доволен от постижението си. Подозирам, че ще задържи кораба. За екипажа не зная нищо. Съжалявам.
Последвалото мълчание бе смразяващо. Само с шепа думи той бе сразил всичките им надежди. Отсъствието на кораба им не се дължеше на обикновено забавяне. Капитанът му нямаше да се върне с печалби, които да погасят дълговете им. Не, малкото останало им богатство трябваше да бъде похарчено за откуп, ако изобщо получеха подобно искане. Вестите, донесени от Брашън, оповестяваха края на рода Вестрит. Очаквано, жените щяха да ненавиждат донеслия тези новини. Той се напрегна в очакване на неизбежния изблик.
Нито една от двете не избухна в ридания. Никоя от тях не изпищя. Кефрия отпусна лице в шепите си.
— Уинтроу — тихо изрече тя. — Малкото ми момче.
Роника се бе състарила пред очите му: раменете ѝ висяха безпомощно, бръчките в лицето ѝ изглеждаха много по-дълбоки. Пипнешком тя се отпусна в стола си, без да отмества погледа си от някаква невидима точка.
Ужасна тежест притисна Брашън. Какво бе очаквал той? В мислите му все още се въртяха въображаеми сцени, в които Алтея пламваше от гняв, а после се обръщаше към него да търси помощ в спасяването на кораба. Ала реалността се оказваше съвсем различна. В действителност Брашън бе нанесъл съкрушителния удар на хората, които някога го бяха приели за свой приятел.
Отвъд вратата долетя приглушен писък, нещо изтрополи. В следващия миг вратата се отвори и Алтея влезе, избутвайки противящата се Малта пред себе си.
— Кефрия! Тази мърла отново подслушваше! До гуша ми дойде от нейните подмолни игрички. Не подобава на един член на това семейство да… Брашън? Какво правиш тук? Какво става?
Алтея рязко пусна Малта, при което девойката седна на пода.
Брашън се изправи и пристъпи към нея. Този път той не си направи труда да скрива нищо.
— Вивачия е била пленена от пирати. Видях я закотвена в едно разбойническо пристанище, под Гарвановия стяг. Това е знамето на Кенит. Сигурен съм, че това име ти е познато. Смята се, че той избива екипажа на всеки робски кораб, който залови. Не зная какво се е случило с моряците от Вивачия.
Пронизителният вой на Малта заглуши всичко останало. Със следващия си дъх тя скочи на крака и се хвърли към Брашън, размахала юмручета.
— Това е лъжа! Той лъже! Татко обеща, че ще се върне и всичко ще се оправи! Той ще се прибере, отново ще ни направи богати, ще изхвърли Алтея и ще накара всички да се отнасят добре с мен! Ти си измисляш, свиньо! Това не е истина! Баща ми не може да е мъртъв!
Той улови едната ѝ ръка, а после и другата, съумяла да му нанесе два удара. Той очакваше, че подир това тя ще се усмири. Вместо това тя го изрита по пищяла.
— Престани, Малта! — остро нареди Роника, а същевременно Кефрия проплака:
— Спрете! Това няма да промени нищо.