Алтея се прояви като по-директна. Тя се приближи, сграбчи Малта за косите и рязко я дръпна назад. Девойката проплака от болка. Брашън побърза да освободи китките ѝ.
А Алтея го изненада, обездвижвайки Малта в прегръдка.
— Успокой се — дрезгаво прошепна тя към момичето, което продължаваше да се мята. — Няма полза от подобни изблици. Не бива да хабим силите си в борба едни срещу други. Сега имаме общ враг и трябва да бъдем единни, за да спасим близките си. Успокой се, Малта. Зная, че това е ужасно, но ние трябва да се борим, а не да се мятаме в истерия.
Малта наистина притихна. В следващия миг тя свирепо блъсна леля си и се освободи, за да се обърне.
— Ти се радваш, че това се е случило! Изобщо не те е грижа за баща ми! Никога не си се интересувала от него! Интересува те само корабът. Ти се надяваш, че татко е мъртъв. И освен това ме мразиш. Не се преструвай на моя приятелка.
Тя стисна зъби, втренчила поглед в Алтея. В стаята настъпи мълчание, което Алтея наруши с каменен глас:
— Така е, аз не съм твоя приятелка. — Тя отмести кичур от лицето си. — Малко са моментите, през които бих могла да кажа, че те харесвам. Но аз съм ти леля. Съдбата ни е обединила в семейство, а сега ни направи съюзници. Сега не е моментът за цупене и стойки, Малта. Използвай ума си за проблема, който стои срещу нас. Всички ние трябва да сторим това. Ние трябва да си върнем семейния кораб и да спасим онези от екипажа, които са още живи. Това е единственият проблем, върху който трябва да се съсредоточим сега.
Малта я оглеждаше подозрително.
— Ти се опитваш да ме измамиш. Опитваш се да заграбиш кораба за себе си.
— Истина е, че все още искам да застана начело на семейния кораб — веднага призна Алтея. — Но този спор ще трябва да почака до времето, когато Вивачия отново се намира в родното пристанище. Точно сега това е нещото, което всички ние искаме. И докато това е така, ти трябва да престанеш да се държиш като истеричка с пилешки мозък.
Сега Алтея се обръщаше към майка си и сестра си.
— Никоя от нас не може да си позволи да се отдава на емоциите си. Разполагаме само с един вариант: трябва да съберем пари за откуп, значим откуп. Това е най-добрият ни шанс да си върнем кораба и екипажа му невредими. — Тя поклати глава. — Повдига ми се от самата мисъл, че трябва да откупуваме онова, което ни принадлежи, ала това е най-практичният начин да си го върнем. Ако имаме късмет, капитан Кенит ще приеме парите и ще ни върне кораба. Но Брашън е прав. Аз съм чувала за този пират. Щом той е преследвал Вивачия, значи е имал планове да я задържи. Ако това се окаже така, остава ни да се молим на Са, че Кенит е бил достатъчно разумен да запази живи членовете на семейството и познатите моряци, за да не се разстройва корабът. Както виждаш, Малта, аз си имам причини да се надявам, че брат ти и баща ти са живи.
Последните думи тя изрече с кисела усмивка.
— Търговският съвет ще се събере тази вечер, за да изслуша оплакванията на семейство Тенира за новите тарифи на сатрапа, калсидските така наречени патрули и робството. Аз обещах на Граг, че ще бъда там, за да подкрепя баща му. Майко, Кефрия, вие също трябва да дойдете. Съберете и всички останали, които можете. Време е Търговците да осъзнаят какво става. Нарастващата дързост на морските разбойници е поредната проява на некадърността на сатрапа. В удобния момент ние трябва да съобщим за ситуацията на Вивачия и да поискаме подкрепата поне на родовете, които притежават живи кораби. Става дума за нещо, което засяга всички ни. С риск отново да разстроя Малта ще добавя, че това е пряко свързано с робството. Ако Кайл не беше използвал Вивачия за пренасяне на жив товар, това нямаше да се случи. Добре известно е, че Кенит напада превозвачите на роби. И също така е известно — продължи тя с по-висок глас, защото Малта си пое дъх да я прекъсне, — че пиратската дейност е причината за присъствието на калсидските капери в нашето пристанище. Ако градът ни се изправи срещу разбойниците, ще покажем на сатрапа, че не са ни нужни патрулните му галери и нямаме основания да плащаме за тях.
Алтея се обърна към прозореца, където вече тъмнееше привечер.
— А ако успеем във всички тези начинания, може би ще успеем да покажем на цял Бингтаун, че не се нуждаем от Джамаилия или сатрапа. Да покажем, че вече сами сме способни да се грижим за себе си.
Последните ѝ думи бяха изречени тихо, ала отекнаха ясно в притихналата стая.
Алтея въздъхна тежко.
— Гладна съм. Не е ли глупаво? Брашън ми донася най-лошите новини, които бих могла да си представя, а въпреки това аз съм гладна.
— Каквото и да те сполети, тялото опитва да продължи да живее. — Роника изрече тези думи като човек, говорещ от опит. С бавни крачки тя прекоси стаята и застана пред внучката си. — Малта, Алтея е права. В този момент ние трябва да бъдем едно семейство и да загърбим неразбирателствата си.