Старицата погледна към останалите.
— В името на Са, погледнете какво трябваше да се случи, за да си спомним, че всички ние сме роднини. Аз лично изпитвам срам.
Тя отново погледна към внучката си. Протегнатата ѝ ръка изчакваше. Малта бавно повдигна своята десница. Роника я стисна и се вгледа в гневния поглед на девойката. И неочаквано я прегърна. Малта предпазливо отвърна на жеста.
— И Малта и татко вече не са лоши? — почуди се детски глас. Всички се обърнаха към момчето, застанало на прага.
— Силдин… — уморено възкликна Кефрия. Тя се надигна от креслото си и отиде до сина си. Тя се опита да го прегърне, но момчето не ѝ позволи.
— Мамо, не съм бебе! — раздразнено възкликна то. Погледът му оставаше загледан в Брашън. — Ти приличаш на пират — каза Силдин, наклонил глава.
— Нали? — рече Брашън. Той се отпусна на едно коляно, усмихна се и протегна ръка. — Но аз не съм пират, а честен моряк, когото късметът е поизоставил.
За момент той сам повярва на думите си. Почти можа да забрави трошицата киндин, която трескавите му пръсти бяха намерили в джоба на жилетката.
Глава шестнадесета
Да поемеш контрол
Алтея го наблюдаваше как си отива. Тя не се бе присъединила към майка си, за да го изпрати до вратата. Вместо това тя предпочете да избяга в една от стаите за прислугата на горния етаж. Младата жена не запали осветлението; дори внимаваше да не се приближава съвсем до прозореца, за да не бъде зърната от някой негов случаен поглед.
Лунната светлина обезцветяваше дрехите му. Той крачеше бавно, без да се обръща назад. Походката му издаваше предпазливост, макар в момента да стъпваше по алея, а не по палубата на кораб.
Алтея бе извадила късмет, че при влизането си се беше боричкала с Малта. Така никой не обърна особено внимание на червенината по бузите ѝ и задъхването. Дори и Брашън не беше осъзнал моментната ѝ паника, в това тя беше почти сигурна.
Втрещените лица на близките ѝ я бяха навели на мисълта, че Брашън е дошъл при тях, за да признае вината си и да предложи да отстрани Алтеиния срам, като я вземе за своя съпруга. Донесените от него вести я бяха покъртили, но въпреки това те бяха придружени от тайно облекчение: той не беше дошъл да разкрие онова, което тя бе сторила.
Да, което тя бе сторила. Алтея вече признаваше това. Думите на Янтар я бяха накарали да се вгледа в себе си. Сега тя изпитваше срам заради начина, по който беше опитала да избяга от отговорност. Случилото се през онази нощ бе извършено и от двамата. Ако Алтея искаше да уважава себе си като жена и като възрастна, тя не можеше да се преструва. Тя бе казвала друго, защото не бе искала да бъде винена за проява на безотговорност. Ако Брашън наистина я беше измамил, тя можеше да оправдае болката, която бе изпитвала от онзи момент. Тя щеше да бъде наскърбената жена, съблазнена и изоставена от безсърдечен моряк. Ала подобни роли наскърбяваха и двама им.
Тази вечер тя не можа да го погледне в очите, ала и не можа да отклони поглед. Той ѝ беше липсвал. Годините на дружба натежаваха над грубия начин, по който двамата се бяха разделили. Отново и отново тя поглеждаше крадешком към него, запечатваща образа му в ума си в утоляването на някакъв копнеж. Съкрушителните новини я бяха покъртили, ала очите ѝ предателски се бяха взирали в неговите, проблясващи, и в движението на мускулестите рамене под плата. Един от огледите ѝ забеляза раничка в края на устата му; той все още използваше киндин. А дрехите му на контрабандист я бяха възмутили. Разочароваше я, че той е станал пират. И все пак подобни одеяния му отиваха повече от мрачните дрехи на Търговски син. Тя не одобряваше нищо в него, но въпреки това видът му бе развълнувал сърцето ѝ.
— Брашън… — безнадеждно промълви тя и поклати глава към отдалечаващия се силует. Тя съжаляваше, това беше всичко. Съжаляваше, че преспиването с него бе разрушило небрежната им дружба. Съжаляваше, че си е позволила да стори неподобаващо нещо с неподобаващия човек. Съжаляваше, че той се бе отказал и не се бе превърнал в човека, който баща ѝ бе очаквал от него. Съжаляваше, че той притежава слабости и слаба възможност за преценка. Това беше всичко, което тя изпитваше. Съжаление.
Какво ли бе го довело обратно в Бингтаун? Брашън надали бе предприел подобно пътуване просто за да им каже, че Вивачия е била пленена…