Тя продължи безшумно, докато не се озова съвсем близо до обвитата врата. Две сенки изчакваха вътре. Дело седеше в ъгъла, обвита в плаща си, а Керуин крачеше напред-назад. Именно неговото движение караше светлината да трепва.
Със себе си той не беше донесъл нищо: обстоятелство, накарало Малта да се навъси. Това не ѝ изглеждаше подобаващо; Рейн би ѝ донесъл поне цветя. Но може би подаръкът на Керуин бе дребен, може би се намираше в джоба му…
Във всеки случай тя нямаше да си разваля момента с подобни размисли.
Малта се задържа още миг, колкото да отдръпне качулката си, да тръсне коси и внимателно да ги разстеле върху раменете си. Тя впи зъби в устните си, за да им придаде червенина, и пристъпи в беседката. Това стори с тържествени крачки и сериозно лице.
Керуин я забеляза веднага. Тя спря на място, където оставаше полускрита в сенките. Там девойката обърна лице към милувката на свещта.
— Малта! — прошепна Керуин с глас, задавен от потискано чувство. Той пристъпи към нея, несъмнено за да я сграбчи в обятията си.
Но това ѝ очакване не се оправда. Вместо това той се отпусна на едно коляно пред нея, свел глава. В този момент тя можеше да вижда единствено черните му къдрици.
— Благодаря ти, че дойде. Когато полунощ отмина, а ти все така не се явяваше, аз започнах да се боя, че… — Младият Трел замълча по начин, който почти се доближаваше до ридание. — Боях се, че не ми е останала никаква надежда.
— Керуин — мрачно промълви тя. С крайчеца на окото си забеляза, че приятелката ѝ се е прокраднала по-близо, за да се взира в тях. За момент това я раздразни. Присъствието на малката сестра разваляше момента. Но Малта прогони тази мисъл. Нямаше значение. Дело не можеше да издаде нещо, без самата тя да си навлече неприятности.
Малта пристъпи по-близо до ухажора си, повдигна ръце към главата му и зарови пръсти в къдриците му. Под допира ѝ той застина.
Девойката го накара да повдигне лице към нея.
— Как си могъл да си мислиш, че няма да дойда? — меко попита тя и въздъхна. — Каквито и мъки да ме връхлитат, какъвто и да е рискът… Не е трябвало да се съмняваш.
— Осмелих се да се надявам — призна той. При вида на лицето му Малта остана шокирана. Керуин много приличаше на Брашън, но му отстъпваше. До този момент тя бе смятала Керуин за мъжествен и зрял. Но сравнен със спомена, останал от присъствието на Брашън, Керуин изглеждаше все още юноша.
Това неволно сравнение я раздразни, защото намаляваше значимостта на триумфа ѝ. А Керуин улови ръцете ѝ и се осмели да целуне дланите им, преди да ги пусне.
— А не бива — тихо му каза тя. — Ти знаеш, че съм обещана на друг.
— Никога няма да му позволя да те има — зарече се той.
Малта поклати глава.
— Вече е прекалено късно. Вестите, които брат ти ни предаде вечерта, ме накараха да осъзная това. — Момичето замълча, извърнало поглед към нощната гора. — Нямам друг избор, освен да се подчиня на съдбата си. Животът на баща ми е залогът.
Керуин скочи на крака.
— Какво искаш да кажеш? — попита той с приглушен вик. — Вести…? Които брат ми донесъл? Животът на баща ти…? Не разбирам.
Сълзите, за момент задавили гласа ѝ, бяха истински.
— Корабът ни е бил заловен от пирати. Брашън беше така добър да ни съобщи за това. Ние се опасяваме, че баща ми и брат ми вече може да са мъртви, но ако не са, ако все още съществува надежда… Керуин, ние трябва да съберем пари за откуп. А как бихме могли? Колкото и да ми е неприятно да говоря за това открито, ти също знаеш колко е лошо финансовото ни състояние. Щом се разчуе, че семейният ни кораб е изгубен, заемодавците ще ни наобиколят като акули. — Тя затули лицето си с длани. — Дори не зная как ще се изхранваме, та какво остава да събираме откуп. Опасявам се, че ще бъда дадена на Дъждовника колкото се може по-скоро. И колкото и да ме измъчва това, аз зная, че това е правилната постъпка. Рейн е щедър човек. Той ще ни помогне да спасим баща ми. Ако бракът с него е нужен за това… то аз вече не съм толкова против.
Последните думи отново заплашваха с ридание. Малта залитна, искрено покъртена от случилото се.
Керуин побърза да я подкрепи.
— Клетата. Ти си толкова храбра. Но наистина ли очакваш, че аз ще позволя да се омъжиш за човек, когото не обичаш, дори и заради баща си?
— От нас не зависи нищо, Керуин — прошепна тя, отпуснала глава върху гърдите му. — Ще сключа брак с Рейн. Той притежава и богатството, и влиянието да ми помогне. За тези неща ще мисля, когато… Когато се наложи да изпълнявам дълга си към него. — Тя притисна лице към ризата му, засрамена от темата.