Керуин стисна ръцете ѝ по-силно.
— Никога — обеща ѝ той. — Това никога няма да ти се наложи. — Той си пое дъх. — Аз не мога да кажа, че съм заможен колкото него. Но всичко, което имам сега и което ще имам, е на твое разположение. — Младият мъж я отдръпна от себе си, за да я погледне в очите. — Нима си очаквала, че не бих могъл да ти помогна?
Малта безнадеждно сви рамене.
— Наистина мислех, че не би могъл — призна тя. — В твоето семейство баща ти все още е Търговецът. Клетият Брашън е доказателство, че баща ти управлява с твърда ръка. Аз зная какво те съветва сърцето ти, но в действителност — Малта тъжно поклати глава — същинското ти влияние е малко.
— Клетият Брашън! — Той изсумтя презрително, забравил истинския ѝ проблем. — Брат ми сам си е виновен за всичко, което го сполетя. Недей да го съжаляваш. Другите ти думи са истина, която аз не ще отрека. Аз наистина не мога да поставя богатството на рода Трел на твое разположение, но…
— Сякаш бих могла да поискам това от теб! Керуин, това ли си мислиш за мен? Че аз съм способна да дойда при теб посред нощ, излагайки името си на риск, за да ти искам пари? — Тя рязко се извъртя, с което наметалото ѝ за момент разкри памучната нощница, над която бе загърнато. Дело възкликна сепнато и излезе от беседката.
— Ти на практика си гола! — смъмри я тя. — Малта, засрами се!
Тъй. Ако Керуин не бе забелязал сам по-рано, той вече бе запознат с този факт.
Малта въздигнато отметна глава.
— Нямах избор. Имах само един шанс да се измъкна, за да се срещна с вас, и се възползвах от него. Не съжалявам. Керуин доказа, че е джентълмен, защото премълча. Освен това аз не съм искала да се явя така пред него. Дело, не разбираш ли, че тук става дума за живота на баща ми? Това не е нещо обичайно; в случая обичайните правила не важат. — Тя бе притиснала длани над сърцето си в умоляващ жест.
С периферното си зрение Малта наблюдаваше реакцията на Керуин. В момента той се взираше в нея с ужасено възхищение. Очите му се взираха в наметалото в опит да прозрат през него.
— Дело — бързо каза той, — това не е от значение. Такова дете си. Моля те, остави ме да поговоря с Малта насаме.
— Керуин! — възмутено протестира Дело.
С думите си брат ѝ я беше разгневил, а Малта не искаше това. Разгневена, Дело не би се замисляла за последиците, а би клюкарствала открито. Затова Малта протегна отслабнала ръка към нея.
— Зная, че ти го казваш за мое добро. Ти си моя истинска приятелка. Но аз съм сигурна, че брат ти никога не би ме наранил. — Тя погледна Дело в очите. — Аз познавам сърцето ти, а чрез него познавам и сърцето на брат ти. Вие сте достойни хора. Аз не се боя да остана сама с него.
Със сияещи очи Дело се отдръпна.
— Ти имаш дълбок поглед, Малта — рече тя. Видимо разчувствана, девойката отново се върна в беседката. Малта отново се обърна към Керуин. Тя се загърна плътно с наметалото си, осъзнавайки, че това подчертава стегнатия ѝ кръст и силуета на бедрата ѝ. Подир това тя му се усмихна срамежливо.
— Керуин. — Подир името му тя сметна за необходимо да въздъхне. — Срам ме е, че трябва да говоря тъй открито, ала нуждата ме притиска. Аз не искам от теб всичко, което притежаваш и което ще притежаваш. Каквото можеш да ми предложиш, дискретно и в удобна за теб форма, аз ще приема с радост. Но за мен ще бъде по-важно твоето семейство да подкрепи моето. Утре вечер ще има среща на Търговския съвет. Аз ще бъда там. Моля те, ела. Ако успееш да убедиш баща си да присъства и да се застъпи за нас, това би ни помогнало значително. Случилото се с кораба и татко не засяга единствено нашето семейство, а всички Търговци. Щом онези морски разбойници не се боят да пленят жив кораб, има ли нещо, пред което биха се спрели? Щом не се свенят да държат в плен един Търговец и сина му, кой от нас би могъл да заяви, че е в безопасност?
Гласът на Малта ставаше все по-пламенен. Ръцете ѝ посегнаха да уловят неговите.
— Ако твоите близки подкрепят моето семейство — тя снижи глас — има вероятност баба ми да преосмисли предложението на Рейн. Възможно е тя да осъзнае наличието на… по-добри възможности.
Тя отпусна ръцете му, а сърцето ѝ биеше учестено. Странна топлина изпълваше тялото ѝ. Сега той щеше да я вземе в обятията си и да я целуне. Така щеше да завърши песента. Тя изчакваше допира на устните, които щяха да я накарат да отмалее. Тя притвори очи.
Вместо това Керуин се отпусна на колене пред нея.
— Утре вечер ще дойда на събранието. Ще говоря с баща си и ще го убедя, че семейство Трел трябва да подкрепи твоя род. — Той я гледаше с обожание. — Ще видиш. Ще докажа на теб и на близките ти, че съм достоен за теб.