Не, нямаше смисъл да си припомня това. То нямаше да се случи отново. Сега тя се разхождаше с Граг Тенира.
Тъй. Щом нямаше да се връща на борда на Пролетна вечер, къде да отиде? Краката му сами знаеха отговора. Те го отнасяха извън града, далеч от светлините, към дългата пясъчна ивица, където лежеше изоставеният Парагон. Брашън се усмихна кисело. Някои неща никога не се променяха. Той се беше озовал отново в Бингтаун, почти без пари, а изоставеният кораб бе единственият му приятел. Брашън и корабът имаха много общи неща. И двамата бяха прокуденици.
Под лятното звездно небе всичко бе спокойно. Вълните шумоляха и шепнеха край брега. Вятърът беше съвсем слаб, колкото да го разхлажда и да не му позволява да се изпоти. И ако Брашън си нямаше тревоги, нощта би му се сторила прекрасна.
Но в настоящия момент вятърът донасяше усещане за празнота, а светлината на звездите му се струваше студена. Киндинът го бе оживил, ала изострената мисъл се занимаваше единствено с объркване. Като например Малта. Що за игра бе подела тя с него? Брашън не знаеше дали да се чувства смутен, наскърбен или поласкан от вниманието ѝ. Той все още не знаеше по какъв начин да мисли за нея, дете или жена. Завръщането на майка ѝ бе превърнало Малта в спокойна млада дама, която само на моменти изстрелваше по някоя острота, ала тъй невинно, че никой не можеше да посочи умисъл. В присъствието на близките си Малта се държеше подобаващо, ала на няколко пъти той бе усетил погледа ѝ върху себе си. В други моменти тя насочваше замислени очи към Алтея — в тези случаи погледът ѝ бе далеч от добронамерен.
Той се опитваше да убеди себе си, че Малта е била причината Алтея да отказва да го погледне в очите: тя не би искала племенничката ѝ да отгатне отношенията им. В продължение на цели три крачки Брашън действително си повярва. Ала впоследствие бе принуден да признае, че Алтея не бе показала и най-малкия признак на интерес. Да, тя се държа любезно с него, също като сестра си. Нито повече, нито по-малко. Както трябваше да се очаква от една дъщеря на Ефрън Вестрит, Алтея се държа любезно към пристигналия гост, дори и към гост, който бе донесъл лоши вести. Единственият случай, в който тя не прояви любезност, беше моментът, в който Роника му предложи да остане да нощува в къщата. Кефрия също се присъедини към поканата на майка си, изтъквайки късния час и уморения вид на госта. Но Алтея не каза нищо. Именно това накара Брашън да откаже предложението и да напусне дома им.
Алтея изглеждаше прекрасно. Не по начина, по който сестра ѝ беше привлекателна, не и по изкусителния начин на Малта. Кефрия и Малта изграждаха красотата си. Нюансите грим, специфичната прическа и дрехите им се съчетаваха, за да подчертаят най-добрите им качества. Алтея пристигаше направо от улицата, с прашни сандали, с прилепнала по челото и тила коса. Лятното оживление зачервяваше бузите ѝ, а оживлението на градския пазар блестеше в очите ѝ. Блузата и полата ѝ бяха обикновени дрехи, избрани според критерия на удобство, а не на тъканта. Дори сборичкването ѝ с Малта подчертаваше жизнеността на Алтея. Тя вече не беше незрелия младеж от борда на Жътвар, не беше и дъщерята на капитана на Вивачия. Престоят в Бингтаун се бе отразил добре на кожата и косата ѝ. Дрехите ѝ бяха по-женствени, не толкова прагматични. Тя изглеждаше като Търговска дъщеря.
Следователно недостижима за него.
Стотици възможности прелитаха през ума му. Да можеше да е запазил позицията си на наследник. Да можеше да се е вслушал в капитан Вестрит и да е започнал да спестява пари. Да можеше Алтея да наследи кораба си и да задържи Брашън за свой заместник. Толкова много възможности… Той имаше същите шансове да я спечели, колкото и да бъде върнат в семейството си. Затова нямаше смисъл да си губи времето с празни мисли. Нощта го очакваше.
С ожесточение той изплю разтеглилия се киндин. Тъмният корпус на Парагон вече се очертаваше пред него. Някъде на плажа имаше огън; защото Брашън долови миризмата на дим.
С приближаването си морякът започна да си подсвирква високо — той знаеше, че Парагон обича да долавя чуждото присъствие отдалеч. Вече озовал се по-близо, Брашън весело се провикна: