— Привет, Парагон! Как така още никой не те е насякъл за подпалки?
— Кой е там? — долетя нечий студен глас откъм сенките.
— Парагон? — объркано попита Брашън.
— Парагон съм аз. Ако не се лъжа, ти си Брашън — шеговито отвърна корабът. И добави. — Той не е заплаха за мен, Янтар. Прибери тоягата си.
Брашън се взря в мрака и можа да различи, че пред кораба е застанал строен силует, в който личеше напрежение. Женски силует. Непознатата се раздвижи, тоягата ѝ изкънтя, отпусната върху един камък.
Янтар? Майсторката на накити?
Жената седна върху нещо, столче или камък. Брашън поднови стъпките си.
— Добър вечер…
— Привет — отвърна тя предпазливо.
— Брашън, запознай се с моята приятелка Янтар. Янтар, това е Брашън Трел. Ти го познаваш задочно, защото премести нещата му, когато се нанесе.
В гласа на Парагон се долавяше вълнение. Беше видно, че той се наслаждава на тази среща, приятно му е да дразни Брашън.
— Когато се нанесе? — повтори морякът.
— Мда. Янтар вече живее на борда ми. — Корабът се поколеба за момент. — Но ти най-вероятно си дошъл, за да нощуваш, нали? Какво пък, има предостатъчно място. Единствено капитанската каюта е заета. И съвсем малка част от товарния трюм. Янтар, нали нямаш нищо против присъствието на Брашън? Понякога той ми идва на гости, когато не са му останали повече пари за нощувка.
Мълчанието ѝ бе малко по-продължително от учтивото. А в последвалия отговор Брашън долови оттенък на смущение:
— Ти принадлежиш на себе си, Парагон. Не от мен зависи кого ще приветстваш на борда си.
— Тъй ли? Щом сам принадлежа на себе си, тогава защо си толкова решена да ме купиш?
Сега корабът се занасяше с нея, крайно доволен от шегата си.
Брашън не откриваше нищо весело в случая. Какво общо имаше тя с живия кораб?
— Никой не може да купи жив кораб, Парагон — меко го поправи Брашън. — Всеки подобен съд е част от определено Търговско семейство. Без близък ти не би могъл да плаваш. — Той продължи с по-тих глас. — За теб не е добре да оставаш сам на сушата.
— Аз вече не съм сам — възрази фигурата. — Янтар почти всяка нощ идва да преспива при мен. А всеки десети ден тя си взема почивка и идва да прекара целия ден с мен. Ако ме купи, тя няма да плава с мен, просто ще ме изправи, ще ме обгради с растения и…
Брашън го прекъсна, за да го смъмри с острота:
— Парагон, ти принадлежиш на семейство Лъдчънс. Те не могат да те продадат, а Янтар няма право да те купува. Ти не си саксия, че да те обграждат с растителност. Само един лош човек би ти казал подобно нещо. — Той изгледа жената, мълчаливо приседнала в сенките.
С плавно движение Янтар се изправи на крака. Тя се приближи към него, напрегната, сякаш възнамеряваше да го предизвика в битка. Думите ѝ бяха процедени, но без емоция.
— Ако казаното от теб е истина, то въпросната лошотия принадлежи на близките му. Те са тези, които са го оставили да гние тук всичките тези години. А сега, когато времената се променят и всичко в Бингтаун подлежи на закупуване, Лъдчънсови се заиграват с предложенията на спекулантите. Виж, те няма да превърнат Парагон в саксия. Не, те ще го насекат на парчета, от които да направят дрънкулки.
Брашън остана смаян от ужас. Инстинктивно той повдигна ръка към сребристия корпус, за да го успокои.
— Това е невъзможно — дрезгаво го увери морякът. — Търговците биха се вдигнали на бунт. Те никога не биха допуснали подобно нещо да се случи.
Янтар поклати глава:
— Видно е, че дълго време си отсъствал от този град, Брашън Трел.
Тя се обърна и срита пясъка. От гаснещите въглени на огнището бликнаха искри. Жената се приведе и миг по-късно пламъчетата разцъфнаха. Брашън мълчаливо наблюдаваше как тя подхранва огъня — първоначално с клонки, сетне с по-едри парчета дърво.
— Седни — подкани го тя с уморен глас. И продължи с помирение. — Срещата ни започна лошо. В действителност аз очаквах завръщането ти в Бингтаун. Надявах се, че ти и Алтея ще си сътрудничите и ще ми помогнете. Тя неохотно се съгласи, че за Парагон би било най-добре, ако аз го закупя. Ако ти прибавиш подкрепата си към нейната, има вероятност тримата да уверим Лъдчънсови. — Тя повдигна лице към неодобрителния му поглед. — Искаш ли чай?
Брашън сковано се отпусна върху една отломка.
— Трудно ми е да повярвам, че Алтея би подкрепила продаването на един жив кораб. — Той се постара да изрече името по нормален начин.
— Аз единствено изложих фактите пред нея и тя се съгласи.
Янтар придружи тези си думи с почти незабележим жест. Стрелването на очите ѝ показваше, че тя не иска да обсъжда подробности пред кораба. Брашъновото любопитство пламна, но той бе принуден да се съгласи. Тази вечер Парагон беше в добро настроение — нямаше смисъл да пробуждат сприхавата му страна. За момента морякът сметна за най-разумно да не се впуска в сериозни разговори и да се съсредоточи върху трупането на информация.