— Зная, че Парагон се радва да те види и ще иска да знае за нещата, които си преживял. От колко време си тук?
— Днес спуснахме котва — отвърна Брашън. И замълча, осъзнаващ колко е необичайна ситуацията. Янтар се държеше като домакиня, поканила гости на чай.
— Дълго ли ще останеш? — подкани го тя.
— Не зная. Дойдох да кажа на Алтея, че видях Вивачия. Заловили са я пирати. Не зная дали Кайл и Уинтроу са още живи. Или останалите моряци.
Думите изскочиха от него преди Брашън да е помислил дали е уместно да разкрива подобно нещо. Чутото пробуди искрена тревога в гласа на жената:
— И как реагира тя?
— Съкрушена е, както може да се очаква. Утре тя ще се яви пред Съвета на Търговците, за да потърси помощта им. Най-лошото е, че пиратът Кенит, който е завзел Вивачия, най-вероятно няма да иска откуп, защото възнамерява да я задържи за себе си. Ако Уинтроу и Кайл са още живи, той най-вероятно ще ги задържи при себе си, за да успокои кораба…
— Пирати. — Гласът на Парагон можеше да се нарече почти занесен, ако не беше ужасът. — Познавам ги. Те знаят само да убиват и да убиват и да убиват върху палубите ти. Кръвта попива все по-дълбоко и по-дълбоко, докато ти не се окажеш залян с чужди животи, сред които не можеш да намериш своя. Те ти отсичат лицето, отварят клапаните ти и те оставят да потънеш. А най-лошото е, че те оставят жив.
Гласът му бе започнал да трепери по детски, преди да замълчи.
Погледът на Брашън подири този на жената. В нейните очи блестеше ужас. Тя и Брашън се надигнаха едновременно, пак едновременно посегнаха към кораба. Но гласът му ги спря.
— Не ме докосвайте! — Дълбок и дрезгав беше този глас, трескав. — Далеч от мене, коварни плъхове! Противни отрепки! Вие нямате души! Никое създание, което носи душа, не би могло да причини онова, което вие ми сторихте!
Парагон рязко извръщаше лице. Огромните му ръце, свити в юмруци, се размахваха пред него.
— Вземете си спомените! Не ви ща животите! Вие ме удавяте! Вие се опитвате да ме накарате да забравя кой съм… и кой бях. Но аз няма да забравя!
Последното той изрева предизвикателно. Подир това избухна в налуден смях, примесван с обиди.
— Той не говори на нас — тихо го увери Янтар, ала Брашън не беше сигурен. Той не направи нов опит да докосне кораба. Жената също. Вместо това тя хвана моряка за ръката и го поведе по плажа. Свирепите клетви и ругатни долитаха подире им.
Едва когато светлината на огъня остана далече зад тях, Янтар спря и се обърна към спътника си, заговаряйки с приглушен глас.
— Слухът му е изключително остър. — Тя погледна назад. — В такива моменти е най-добре да го оставиш на спокойствие. Ако се опиташ да го успокоиш, нещата само се влошават. — Майсторката на бижута сви рамене. — Той трябва да се опомни сам.
— Да, зная.
— Известно ми е, че знаеш. И освен това ти разбираш, че той не може да продължава така. Във всеки един момент той очаква, че ще бъде отведен. Това не дава покой на мислите му. Почти всеки ден той дири утеха в лудостта си. Аз се опитвам да го предпазвам от тревоги, но той не е глупав. Парагон знае, че самото му съществуване е застрашено и че не би могъл да стори нещо.
Дори и в тъмното Брашън усещаше настойчивостта на погледа ѝ.
— Трябва да ни помогнеш.
— Не виждам с какво бих могъл да ви помогна. Не зная защо си решила, че аз имам подобно влияние, може би Алтея Вестрит или корабът са те подвели. Истината е, че каквото подкрепя аз, останалите ще отхвърлят. Аз съм прокуденик, също като кораба. По-вероятно е каузата ви да успее без мен. — Той поклати глава. — Макар да се съмнявам, че изобщо има вероятност да успее.
— И от мен се очаква просто да се предам? — меко попита Янтар. — Просто да го оставя да потъва в лудост, докато спекулантите не дойдат да го отнесат и насекат? Какво ще си казваме впоследствие, Брашън? Че не е имало какво да сторим, как не сме вярвали, че подобно нещо би могло да се случи? Това ще ни лиши ли от вина?
— Вина? — Брашън се раздразни от загатването за отговорност. — Аз не съм сторил нищо лошо, нито възнамерявам да сторя. Аз съм невинен.
— Половината от злината на този свят се случва, защото свестните хора просто стоят и не предприемат нищо лошо. Не е достатъчно да се сдържаш от злина, Трел. Хората трябва да се опитват да вършат правилното, дори и когато вярват, че няма как да успеят.