— Рейн? — Тя го повика отново. — Къде си? Нужен си ми.
Той се приготви и влезе в съня ѝ.
— Тук съм — тихо каза той, защото не искаше да я стряска. Малта се извърна към него и плъзна поглед по образа му.
— Предишния път ти не бе прикрит — оплака се тя.
Рейн се подсмихна. Той бе избрал да се яви в обичайните си мрачни дрехи, с прикрито лице и с ръкавици. А нощницата, която Малта бе облякла, най-вероятно представляваше истинското ѝ облекло. Това отново му напомни колко е млада тя. Но той нямаше да се възползва от нея. Може би тя не разбираше изцяло възможностите на кутията.
— Предишния път ти донесе много идеи в нашия сън. Аз сторих същото. Ние ги оставихме да се слеят и изживяхме онова, което последва. Но тази нощ ние водим само себе си. И всичко друго, което пожелаем.
Той рязко раздвижи ръка, разсичайки мрака. Промяна последва жеста му, довела образ. Този пейзаж бе вдъхновен от една от любимите му картини. Чисто черни безлистни дървета привеждаха клони под тежестта на лъскави жълти цветове. Сребрист път се извиваше сред дърветата, а после се стрелваше към една гора в далечината. Подът на гората бе покрит с мъх. Лисица, стиснала заек в челюстите си, надничаше от един храст. Двойка влюбени, прекалено високи, за да бъдат човеци, се прегръщаха на преден план. Неговата коса бе медна, а нейната — златиста. Неговото тяло притискаше нейното към тъмния ствол на едно дърво. Рейн си ги бе представил застинали във времето, ала жената се раздвижи недоловимо като дъх и изви глава, за да приеме целувката на любимия си. Рейн се усмихна. Малта се учеше да играе тъй бързо…
А дали изобщо тя знаеше, че го е сторила? Девойката отмести поглед от влюбените и се приближи до него. Тя сведе глас, сякаш се боеше да не смути образите.
— Рейн, трябва да ми помогнеш.
В началото той бе помислил, че тази мъчителна молба е сянка от по-раншния му сън.
— Какво не е наред?
Над рамото му тя погледна към влюбените. Ръката на мъжа бавно се движеше към шията на жената. Малта бързо отмести поглед и се съсредоточи върху Рейн.
— Нищо не е наред. Пирати са завладели кораба ни. Пиратът, който го е сторил, се ползва с репутацията, че избива екипажите на всички завзети съдове. Ако баща ми е все още жив, ние се надяваме да го откупим. Но ние нямаме почти никакви пари. Ако кредиторите ни узнаят, че сме изгубили живия си кораб, те ще откажат да ни заемат повече. И най-вероятно ще поискат да изплатим всичките си досегашни дългове.
Тя неволно погледна към мъжа и жената. Техните жестове бяха станали по-чувствени. Това я разсейваше и смущаваше.
Рейн се поздрави за самоконтрола си и взе ръката ѝ. Той призова друг път сред гората. Двамата бавно се отправиха по него, отдалечавайки се от влюбените.
— Какво искаш да сторя?
— Целуни ме.
Думите бяха заповедни и не принадлежаха на Малта. Те бяха дошли откъм друга двойка, намираща се под друго дърво. Младият мъж властно стискаше жената за раменете и гледаше към гордото ѝ лице. Тя го изгледа с ледено презрение, но въпреки това той приближи устата си до нейната. Кръвта на Рейн неволно пламна. Жената се противи за момент, сетне обгърна шията на мъжа, за да задържи целувката му. Рейн отмести поглед. Той дръпна ръката на Малта; двамата отминаха.
— Какво можеш да направиш? — попита девойката.
Рейн се замисли. Подобни проблеми определено не бяха сред нещата, обсъждани в споделените сънища.
— Майка ти трябва да пише на моята майка. Те са тези, които трябва да обсъдят това, не ние.
Как ли щеше да реагира майка му? В апела си за помощ Малта явно бе забравила, че семейство Купрус притежаваше оставащите задължения по изплащането на Вивачия. На практика неговият род не само представляваше един от кредиторите, но загубата на кораба допълнително увеличаваше тежестта на дълга. Цялата ситуация беше заплетена. Вълшебните кораби се охраняваха ревниво, те никога не биваше да попадат в чужди ръце. Майка му се бе съгласила да закупи дълговете на Вестритови, защото бе смятала, че ще предостави кораба като сватбен подарък, опрощавайки тези задължения. Впоследствие собствените деца на Рейн щяха да го наследят. Изчезването на кораба представляваше сериозен финансов удар за всички им. Той бе сигурен, че майка му ще предприеме незабавни действия, просто не знаеше какви. До този момент той никога не бе проявявал интерес към паричното положение на рода си. Майка му, по-големият му брат и вторият му баща се грижеха за това. Рейн беше изследователят, ученият. Той изравяше открития, които близките му превръщаха в приходи. Нещата, които те правеха с въпросните печалби, не го интересуваха.