Тази мисъл неочаквано го разчувства. За да се овладее, Кенит се обърна, сграбчи Куцата за раменете и я избута напред.
— Често си мислех за теб, майко. Виж, това е Куцата. Тя ще ти помага. Не е особено умна, но пък изглежда добра. А ако се окаже, че не е, ще я убия, когато се върна.
Майка му го изгледа ужасено, а сакатото девойче се сви, умоляващо за милост.
— Затова, за нейно добро се опитай да се спогаждаш с нея — по-меко добави той. Вече му се искаше да се върне на кораба си. Там нещата бяха много по-прости… Нямаше как, трябваше да довърши започнатото.
И Кенит посочи към затворника.
— А това е капитан Хейвън. Той също ще остане, но за него няма какво да мислиш. Ще го заведа в избата под голямата къща. Момиче, нали ще запомниш да му даваш храна и вода? Поне толкова често, колкото ти получаваше на борда на кораба? Това изглежда справедливо, не е ли така?
Той изчакваше отговори, но всички те се взираха в него. С изключение на майка му. Тя стискаше блузата си и я мачкаше със смутен вид. Кенит реши, че се досеща за причината.
— Искам да знаеш, че съм дал дума за него. Ще го окова добре, но ти ще трябва да се увериш, че той получава храна и вода. Разбра ли?
Майка му загълголи отривисто насреща му. Той кимна одобрително.
— Знаех си, че няма да имаш нищо против. Тъй. Забравих ли нещо? — Той погледна към другите. — А, да. Майко, довел съм ти и жрец. Зная колко обичаш свещениците. — Кенит впери поглед в Са’Адар. — Майка ми е много набожна. Моли се за нея. Или благослови нещо.
Жрецът го изгледа изумено.
— Ти си луд.
— Нищо подобно. Защо хората винаги ме обвиняват в това, когато уреждам нещата по свой вкус, а не по техния? — Той махна с ръка. — Тъй. Тези двамата, майко, ще бъдат твои съседи. Казаха ми, че чакат бебе. Сигурен съм, че ти няма да имаш нищо против едно бебе да щапука наоколо? И двамата не се плашат от работа. Нищо чудно при следващото си посещение да заваря нещата в по-добро състояние. Може пък да те заваря да живееш отново в голямата къща…
Старицата започна да клати глава енергично, при което косата ѝ се разпръсна. В очите ѝ личеше някаква болка. Тя отвори уста в треперещ вик. Това показа остатъка от езика ѝ. Кенит презрително се извърна.
— Макар че и тази колиба изглежда уютна — продължи той. — Може би тук ти е по-добре. Но това не означава, че трябва да оставим къщата да се срути.
Той се обърна към двойката бивши роби.
— Вие двамата имате право да си изберете една от колибите. Същото се отнася и за жреца. Него го дръжте далеч от капитана. Обещах на Уинтроу, че баща му ще остане жив, някъде, където момчето повече няма да се тревожи за него или да мисли за него.
За пръв път Кайл Хейвън заговори. В първия миг той зина, пелтечещ, а после гневът му се изля.
— Това е дело на Уинтроу? Собственият ми син ми е причинил това? — В сините очи личеше обида и оправдана омраза. — Знаех си. Знаех си! Коварно змийче! Пале!
Майката на Кенит се сви ужасено. Самият Кенит небрежно зашлеви Хейвън през устата. Макар и подпрян на патерица, пиратът замахна достатъчно силно, за да накара другия да залитне.
— Разстройваш майка ми — хладно изтъкна той. — Явно е време да те отведа. Хайде. Водете го.
Последните думи бяха насочени към задрасканите лица. Към девойката той нареди:
— Приготви някаква храна. Майко, покажи ѝ къде са запасите. Жрецо, ти остани тук. Моли се, например. Прави каквото майка ми поиска.
Двамата роби извлякоха капитан Хейвън. Кенит ги последва.
— Не можеш да ми нареждаш какво да правя. Не можеш да ме превърнеш в свой роб — обяви Са’Адар.
Кенит извърна глава към него и се подсмихна.
— Може би е така. Но със сигурност мога да те превърна в мъртвец. Това е интересна дилема, не мислиш ли? — Без да му обръща повече внимание, той излезе.
Задрасканите лица го чакаха отвън, Хейвън висеше в ръцете на мускулестата двойка; върху лика му се бореха удивление и отчаяние.
— Не можеш да направиш това. Не можеш да ме изоставиш тук.
Кенит мълчаливо поклати глава. Толкова му беше втръснало от хора, които му казваха, че той не е способен да направи онова, което изцяло беше по силите му. Той небрежно пое към голямата къща. Тук пътеката бе покрита с треви, същото важеше и за лехите.
— Бих искал да поразчистите тук — обърна се той към робите. — Ако нещо не ви е ясно, обърнете се към майка ми. Тя знае много неща за градинарството.