Интересно дали жрецът бе отишъл да посети капитан Хейвън? Не. Дедж нямаше да позволи това. Освен ако двамата не бяха съдружници още от самото начало. В такъв случай робите скоро щяха да дойдат да го убият. Майка му вече щяха да са убили, разбира се. И щяха да са открили съкровището му, подредено в голямата къща. Те щяха да дойдат да го убият, защото Кенит бе постъпил глупаво. Но какво щяха да правят тогава? Те не можеха да се върнат на кораба. Или? Дали тукашното съкровище бе достатъчно, за да подкупи Соркор и Ета, Уинтроу и Бриг? Вероятно. Кенит потръпна от гняв заради наивността си. А подир това се усмихна хищно. Може би тук наистина имаше достатъчно богатства, които да привлекат верността на хората му. Но не и тази на Вивачия. Корабът вече го бе обикнал, той знаеше това. Сърцето на един жив кораб не можеше да бъде купено.
Преди много години Игрот бе доказал това.
Вече успокоен, Кенит се усмихна и продължи да чака.
Жрецът най-сетне се появи; той крачеше с отривистите движения на ядосан. Тъй значи, каза си Кенит. Явно той се бе опитал да привлече Дедж на своя страна, но не бе успял. При приближаването на свещеника тази догадка се потвърди. Той имаше раздърпания вид на човек, избегнал пребиване само благодарение на бързите си крака. Освен това лицето му бе по-червено от това, което усилието от преминаването на разстоянието обратно до плажа би предизвикало.
Кенит се премести при веслата и директно се обърна към свещеника:
— Хайде, изтласкай я във водата.
Са’Адар го изгледа мръсно.
— По-лесно ще бъде, ако лодката е празна.
— Сигурно — благородно се съгласи Кенит. Въпреки това той не помръдна.
Свещеникът не беше слаб, ала не притежаваше и мускулите на моряк. От усилието му нищо не излезе.
— Изчакай да дойде вълна — посъветва го капитанът.
Са’Адар стисна зъби, но се вслуша в препоръката. Дъното на лодката остърга пясъка и неочаквано се повдигна.
— Продължавай да натискаш, иначе тя отново ще заседне — предупреди пиратът и хвана веслата. Скоро лодката навлезе в по-дълбокото и свещеникът се приготви да се качи.
Кенит продължаваше да набляга. Отдавна не беше гребал, но тялото му все още си спомняше последователността от движения. Протезата си той застопори, за да не се изхлъзва. И въпреки това му беше трудно да напряга равномерно. Сред пристъпа на отчаяние той осъзна, че нищо в живота му няма да бъде същото. Той бе изгубил част от тялото си и до края на живота си трябваше да компенсира с останалите си действия тази липса.
— Почакай — оплака се Са’Адар, който все още не бе успял да се покатери вътре. Кенит не му обърна внимание, а продължи да гребе. Следващата вълна му помогна, макар и с изплашване. Измокреният жрец неумело се покатери вътре, потреперващ заради ледения вятър.
Щом другият се озова на борда, капитан Кенит застопори веслата. Той си върна част от удовлетворението при мисълта, че дори с един крак и патерица, той пак се придвижва по-ловко от Са’Адар.
Свещеникът се озъби в отговор на надигането му.
— Да не очакваш от мен да греба?
— Това ще те сгрее — обяви Кенит.
Капитанът седна на носа, положил патерицата върху коленете си, и се зае да наблюдава усилията на спътника си. Дори и в спокоен ден гребането бързо се превръщаше в изтощително дело. А в случая имаше вятър.
Движенията на жреца бяха неравномерни. Понякога веслата се изплъзваха. А дори и в случаите, когато се врежеха в повърхността ѝ по правилния начин, лодката напредваше бавно. Това не тревожеше Кенит. Виж, Са’Адар нямаше търпение да се върне на кораба: това личеше по нервното оживление, с което той движеше веслата.
Пиратът реши да поведе разговор.
— Е, доволен ли си от справедливостта, която бе въздадена на капитан Хейвън?
Са’Адар едвам дишаше, но не можа да устои на изкушението.
— Исках да го видя, преди да тръгна. Да го заплюя за последно и да му пожелая приятно гниене в мрака. — Той си пое дъх. — Но Дедж не ми позволи. Двамата със Сайла се обърнаха срещу мен. — Нов дъх. — Ако не бях аз, в този момент те щяха да се намират в Калсид. Отдавна щяха да са разделени, а детето на Сайла щеше да отпразнува раждането си с татуировка върху лицето.
Той се бе задъхал.
— Дръж лодката в права линия. Виждаш ли онези двете дървета на онзи остров, които стоят отделно? Съсредоточи се върху тях и греби натам.