С подновените си думи Вивачия засегна самия проблем.
— Защо ревнуваш, че се интересувам от Кенит? Стига да можеше, ти с радост би се отървал от връзката, която двамата с теб споделяме. С него е обратното — той полага искрени усилия, за да се обвърже с мен. Той ми говори по начин, по който никой друг не е разговарял с мен. Той идва при мен, когато ти изпълняваш задължения, и ми разказва истории. Не просто случки от живота си, а приказки и истории, които е чувал от други хора. И освен това се вслушва в думите ми, допитва се до моето мнение и се интересува от желанията ми. И освен това ми споделя плановете си за своето кралство и за хората, които ще станат негови поданици. Когато аз му предложа нещо, той се вслушва и се радва. Имаш ли представа колко е приятно някой да ти разказва подобни неща и да се вслушва в нещата, които ти казваш?
— Да, имам. — Това му припомни манастира. Уинтроу не изрече това гласно, не му се налагаше.
— Не зная защо отказваш да му дадеш шанс — неочаквано избухна тя. — Аз не мога да кажа, че го познавам така, както познавам теб. Но и двамата с теб сме видели, че той проявява към теб по-голяма привързаност, отколкото баща ти някога е проявявал. Той е загрижен за останалите. Някой път трябва да го помолиш да ти покаже плановете, които е изготвил за Заграба. Той планира да построи наблюдателна кула, която да предупреждава жителите за наближаваща опасност. Освен това възнамерява да пробие кладенци. Той е изготвил планове и за Килнат. Възнамерява да издигне вълнолом, да построи кейове. Ако останалите се вслушаха в него и започнеха да живеят по този начин, нещата за тях биха се подобрили. Той иска да подобри нещата. Освен това той иска да стане твой приятел, Уинтроу. Може би онова, което е сторил с Кайл, е било пресилено, но все пак ти сам го поиска. Кенит можеше да придобие благосклонността на робите, като им предаде баща ти. Неговата мъчителна смърт би се превърнала в зрелище за цяла Заграба, от което капитан Кенит би придобил голям престиж. Сигурна съм, че това ти е ясно. Освен това нищо не му пречеше да поиска откуп, докарвайки целия род Вестрит до просешка тояга. Но той не стори тези неща. Вместо това просто отведе онзи противен човек с дребна душа на място, където той не може да нарани теб или другиго.
Тя уморено си пое дъх. Уинтроу се чувстваше залят от думите ѝ. Той не знаеше, че Кенит таи подобни мечти. Нейните твърдения изглеждаха разумни, ала фактът, че тя се е заела да защитава пирата, пак го наскърбяваше.
— Сега разбирам защо той е станал морски разбойник. За да върши добро.
Корабът се наскърби.
— Аз не казвам, че той е безкористен или че методите му са правилни. Да, той харесва властта и се стреми към още. Но когато се сдобие с нея, той я използва за добро. Той освобождава роби. Или ти би предпочел да не прави нищо и просто да говори за братството между хората? Нима твоят копнеж да се върнеш в манастира не е желание да избягаш от нещата, които не са наред със света?
Уинтроу я погледна смаяно. Миг по-късно тя храбро призна:
— Той ми предложи да пиратствам с него. Знаеш ли това?
Юношата се опита да остане спокоен.
— Не. Но го очаквах.
И все пак в гласа му изникна горчивина…
— Е? С какво това е чак толкова лошо? — оправда се тя. — Ти сам виждаш доброто, което той прави. Зная, че методите му са груби. Той сам ми призна това. Той ме попита дали ще бъда способна да издържа нещата, които ще виждам. Аз му разказах за онази ужасяваща нощ, в която робите се вдигнаха на бунт. Знаеш ли какво ми каза той?
— Няма как да зная. Какво? — Уинтроу се бореше да овладее емоциите си. Тя беше толкова лековерна, толкова наивна. Наистина ли не осъзнаваше как пиратът я използва?
— Че е било като отрязването на крака му. Той страдал дълго, смятайки, че нещата ще се оправят сами. Ти си го накарал да проумее, че ще му се наложи да изтърпи далеч по-голяма болка, преди мъката му да свърши. Той повярвал в теб, ти си се оказал прав. Той ми каза да си спомня всички страдания, които съм изпитвала заедно с робите, а сетне да си припомня, че тези страдания продължават из другите кораби, пренасящи жив товар. Той не върши разбойничество, а хирургическа операция.
Уинтроу я бе изслушвал със стиснати устни. Сега той ги раздадени, за да попита:
— И от този момент нататък той възнамерява да напада само кораби, пренасящи роби?
— И онези, които извличат печалба от робството. Ние не бихме могли да пленим всеки робски кораб, пътуващ между Джамаилия и Калсид. Но ако справедливият гняв на Кенит бъде почувстван от всички, които по един или друг начин поддържат робството, скоро всички ще бъдат принудени да се замислят над делата си. Онези търговци, които са честни, сами ще се обърнат срещу прекупвачите на роби, когато осъзнаят, че всичко е по тяхна вина.