— Не мислиш ли, че сатрапът отново ще изпрати патрулните си кораби? Неговите съдове ще нападат и опустошават пиратските колонии в опит да се отърват от Кенит.
— Възможно е да опита, но аз не вярвам, че той ще успее. Кенит поддържа свята кауза, Уинтроу. Точно ти би трябвало да проумяваш това. Болката и рискът не бива да ни плашат. Ако ние не проявим усилие, кой друг ще го стори?
— Значи си му казала, че ще пиратстваш за него? — невярващо я попита Уинтроу.
— Още не съм — спокойно отвърна фигурата. — Но утре възнамерявам да го сторя.
Алтеината Търговска роба миришеше на камфор и кедрово дърво — майка ѝ се бе постарала да предпази дрехата от молци.
Самата притежателка на дрехата получи възможност да съчувства на бедните насекоми. В по-малка доза миризмата на кедър би била що-годе поносима, но от камфора определено започваше да ѝ се вие свят.
Тя с изненада установи, че робата все още ѝ става. За последно Алтея я беше обличала преди няколко години.
Тя прекоси стаята и седна пред огледалото си. От него я гледаше женствена девойка. В моменти като този дните, прекарани като юнга на борда на Жътвар, ѝ се струваха като сън. Подир завръщането си у дома тя бе възстановила част от изгубеното тегло. Дори Граг бе изтъкнал, че фигурата ѝ се е закръглила приятно.
Алтея се зае да разресва тъмните си коси, преди да ги подреди в скромна прическа. Тя трябваше да признае, че настъпилата промяна не я дразнеше. Търговската роба имаше семпла кройка, която не подчертаваше фигурата ѝ. Но пък и това беше добре, каза си тя, заета да се оглежда от различни страни. Тази вечер не искаше да бъде видяна като живо украшение, а да създава впечатлението на сериозна и отдадена дъщеря на Търговски род. Тя искаше думите ѝ да бъдат приети сериозно.
Въпреки това тя пренесе капка парфюм върху шията си и леко начерви устни. Гранатовите обици, които Граг неотдавна ѝ беше подарил, се поклащаха на ушите ѝ. Те се връзваха добре с пурпурната роба.
Днес тя бе свършила много работа. Лично бе отишла да заяви желанието си да разговаря пред Съвета. Бе получила отговор, че това щяло да бъде обмислено, защото те не били длъжни да я изслушват. И наистина не бяха. Кефрия, а не Алтея бе Търговката в рода. Въпреки това тя бе решена да говори.
Освен това Алтея бе съставила бележка до Граг, в която му съобщаваше за пленяването на Вивачия, и я беше изпратила по Рейч. Подир това беше отишла сама до дома на Давад Рестарт, както за да му съобщи, така и да го помоли да им услужи с каретата си вечерта. Давад я бе изслушал с ужас, но освен това бе изразил нежелание да повярва на „онзи негодник Трел“. Все пак той я увери, че ако се окаже вярно, семейството ѝ ще може да разчита на подкрепата му. Напълно очаквано, предложената подкрепа се ограничаваше само до морална: при Давад парите и приятелството попадаха в отделни категории.
Подир това Алтея се завърна вкъщи, помогна на Рейч да опече хляба за тази седмица, оправи коловете в кухненската градина и почисти плодовите дръвчета. След цялата тази работа ѝ се наложи да се измие основно.
Ала цялата тази трескава дейност не се оказа достатъчна, за да прогони Брашън Трел от мислите ѝ. Нима животът ѝ не беше достатъчно сложен, та трябваше той да цъфва в Бингтаун? Макар че той нямаше нищо общо с живота ѝ. В ситуация като тази Алтея трябваше да мисли единствено за Вивачия или наближаващото заседание на Търговския съвет. Или за Граг.
Вместо това Брашън изникваше край всяка мисъл, водещ със себе си множество възможности. Проследяването на всяка от тези възможности я караше да се чувства смутена. Тя го прогонваше, само че образите му продължаваха да се завръщат: в тях Брашън седеше на кухненската маса, отпиваше кафе и кимаше в отговор на майчините ѝ думи; Брашън вземаше малкия Силдин на ръце, за да го отнесе обратно в стаята му; Брашън стоеше прав до прозореца на бащиния ѝ кабинет, сякаш стъпил на палуба, загледан в нощния мрак. В отговор тя си припомняше и още един образ: морякът, несъзнателно опипващ джоба си в търсене на късчето киндин, което несъмнено се намираше там. Този човек бе станал жертва на собствените си лоши решения. Тя трябваше да го захвърли.