С бързи крачки Алтея се отправи към входната врата, защото предстоящото събрание бе почти съдбоносно; един от моментите, в които тя не искаше да закъснява. За нейна изненада Малта вече чакаше в преддверието.
Алтея плъзна критичен поглед по нея, но не откри никакви недостатъци. Тя бе очаквала Малта да се яви с претрупан грим и обкичена с бижута, ала тя изглеждаше скромна, почти като самата си леля. Цветята в косата ѝ бяха единственото ѝ украшение.
Дори и в подобен непретенциозен тоалет девойката изглеждаше смайващо. В случая Алтея не можеше да вини младежите, които я ухажваха. Племенничката ѝ наистина растеше. В рамките на изминалите два дни тя бе демонстрирала далеч по-голяма зрялост от очакваното. Жалко, че трябваше да се стигне до подобни обстоятелства, за да почувства тя нужда да ги прояви.
— Изглеждаш много добре, Малта — рече тя.
— Благодаря ти — разсеяно отвърна девойката. Подир това тя се навъси. — Не ми е приятно, че ще пътуваме с Давад Рестарт. Не мисля, че ще изглежда добре.
— Аз също смятам така — отвърна Алтея, изненадана, че Малта се е замисляла за това. Самата тя изпитваше привързаност към Давад; каквато привързаност човек изпитва към чудатия си чичо. По тази причина тя се опитваше да не отдава прекалено внимание на политическите му възгледи. Също като майка си Алтея беше на мнение, че Търговецът Рестарт прекалено дълго е бил приятел на семейството им, за да позволят на подобни различия да застанат между тях. Само дано тяхната близост с него не отслабеше позицията им пред Съвета. Алтея трябваше да изглежда искрена в подкрепата си към семейство Тенира. Би било необратимо унизително, ако тя бъдеше видяна като глупава жена, която приема мнението на мъжа, най-близък до нея. Тя искаше да бъде чута като Алтея Вестрит, а не като девойката, влюбена в Граг Тенира.
— Наистина ли една карета и чифт коне са чак толкова скъпи? Тепърва се задава цял сезон с балове и приеми. Не можем всеки път да се обръщаме към Давад. Помисли си как ще изглежда това пред останалите Търговски семейства — жално продължи Малта.
Алтея свъси вежди.
— Старата ни карета все още е здрава. Ако си склонна да ми помогнеш, двете бихме могли да я почистим и смажем. Тогава ще ни остане само да наемем коне и кочияш. — Тя се приближи до прозореца и надникна. От тази си позиция младата жена се усмихна през рамо. — Или пък самата аз бих могла да застана на капрата. Когато бях на твоите години, Хейкс, тогавашният ни кочияш, понякога ми позволяваше да държа юздите. Татко нямаше нищо против, но майка винаги се дразнеше.
Племенничката ѝ я изгледа хладно.
— Това би било по-унизително от возенето в сандъка на Рестарт.
Алтея въздъхна и отново се обърна към прозореца. Всеки път, когато ѝ се стореше, че е започнала да се сближава с Малта, девойката я отблъскваше.
Майка ѝ и Кефрия се появиха точно когато Давадовата карета спираше пред къщата.
— Да вървим — рече Алтея и веднага бутна входната врата, преди Търговецът да е успял да слезе от колата. — Ако Давад се озове вътре, той ще иска вино и бисквити. А в този случай просто нямаме време за това — додаде тя в отговор на укорителния взор на сестра си.
— Аз също не искам да закъсняваме — призна майка ѝ. Четирите жени излязоха навън. Още преди изненаданият колар да е стъпил изцяло на земята, Алтея вече дърпаше вратата на каретата и подканяше близките си към купето. Давад покорно се притисна към стената, за да им направи място.
Да седне до него се пожертва Алтея. Обонянието ѝ веднага съжали за това, защото неговият мускусен парфюм имаше същия ефект като камфора. Поне пътуването нямаше да трае дълго…
Кефрия, Роника и Малта се настаниха на отсрещната седалка. Давад даде знак на кочияша и каретата потегли. Нейното скърцане говореше за немара, също като мръсотията, натрупала се в шевовете на тапицерията. Алтея се навъси, но не каза нищо. Давад никога не успяваше да мотивира слугите си.
— Само да видите какво съм ви донесъл — оповести Давад. Донесеното се оказа кутийка, обвързана с панделка. Той я отвори лично, за да им покаже съдържанието ѝ: желирани бонбони, от онези, които Алтея бе обожавала като малка. — Зная, че много ги харесвате.
Той сам си взе бонбон и подаде кутията на останалите. Алтея колебливо последва примера му. За момент Кефрия погледна насреща ѝ, докато двете си разменяха кутията. Погледът говореше за привързана търпимост.
Кефрия си взе червен бонбон.
Давад преливаше от доволство.
— Всички вие изглеждате прекрасно! Всички мъже на събранието ще се пръснат да ми завиждат, като видят, че пристигам с такава карета. Ще трябва с бастун да разпъждам младите мъже!